На 19-ти януари 2011 година най-добрият клуб за „жива” музика в България “SOFIA LIVE CLUB”, ще представи Венци Благоев (тромпет) с проекта „Младите в джаза – 2”.

 

А младитe в джаза са:

 

Артистите на Училище за певци "D STARS" :

Даниела Илиева
Марина Драгомирецкая
Мариана Георгиева
Вася Попова
Вили Славчева

 

И учениците на маестро Милчо Левиев от майсторските му класове в "Лятна Музикална Академия" на Нов Български Университет MAD DOGS в състав:

Тодор Бакърджиев - тромпет
Теодор Петков - пиано
Виктор Бенев - ударни
Васил Хаджигрудев - контрабас

Събитието е второ по рода си. Миналата пролет артистите на Училище за певци “D STARS” представиха „Младите в джаза – 1” на Сцена Академия с участието на Росен Парлапанов  - пиано. Тогава програмата бе изградена върху джазови интерпретации на световно известни песни и пиеси, които младите певци представиха в джазов вариант.

         В концерта тази година са включени творби от едни от най-големите майстори на вокалния джаз: Джордж Гершуин, Кол Портър, Дюк Елингтън, Антонио Карлос Жобим и Хъги Кърмайкъл.

След дългогодишна кариера като музикант, концертиращ в различни жанрове и стилове, популярният български тромпетист Венци Благоев подава ръка на млади колеги, които са тръгнали по пътя на джазовия музикант. Без страх се впуска в импровизация с желанието не само да покаже своите отдавна доказани възможности, но и да поведе „четата” млади таланти, като им показва пътя. Едно от забележителните открития на Училище за певци “D STARS” е десетгодишната Даниела Илиева, която не отстъпва нито по майсторство на вокалната техника, нито по интерпретационни възможности на „каките и батковците”, които имат участие в настоящия проект „Младите в джаза – 2”.

Музикантите, които ще свирят в концерта, макар и млади, имат вече участия във фестивали, концерти, майсторски класове и проекти с образователен характер. Млади момчета, които са отдадени изцяло на музиката и са превърнали хобито си в професия.

За огромна радост на всички Sofia Live Club повярва във възможностите на проекта и даде сцената си за изява. Нещо повече, най-добрият клуб в България не крие желанието си да работи и занапред с млади музиканти и да създава мост между поколенията в българската музика.

Очакваме всички приятели на джаза на 19-ти януари в Sofia Live Club! Началото е 21.00 ч.

          Мартин Кърнолски

Артистичен директор на Училище за певци “ D STARS”

 

Високо е! ІV

 

 

 

Високо е!

Всичко се вижда от тук:

и саксията, и прането,

и дори кофата за боклук. . .

 

Високо е!

Утрото вече отдавна пристигна:

коли, хора, трамваи

и дори закачливо слънцето „смига”. . .

 

Високо е!

Вчера отдавна го няма:

новините, филмът, чашата вино . . .

Само жената отсреща стои на балкона сама, по пижама. . .

Високо е
( Шест часа сутринта )     Високо е! Високо е и е рано. Едва шест часа сутринта. . .   Високо е! Като кървяща рана Утрото идва сега. . .   Високо е! Високо е и небето червено Завило със облаци града. . .   Високо е! Само птиците скрити в зелено Пеят песни – срещат деня.  

Видях те!

 

 

Видях те как се любите.

Не знаех да се радвам ли или да плача. . .

Но нямат сила думите

за да прокудят здрача!

 

Видях те как го гледаш влюбено.

Видях в очите ти искри.

Звезди видях, в очите ти, изгубени. . .

Щастлив да знам, че това си ти!

 

Сълза кристална спуска се

пречистена от щастие и светлина.

Видях гръдта ти как надига се

разчупвайки студена самота.

 

Видях те! Радвам се, че те видях,

но искам винаги да си усмихната!

И обичта си виждам. Да гледам спрях -

душата ти политнала. . .

Защо

 

Защо се обади? За да видиш дали съм искрен

или просто да се похвалиш?

Не бъди груба с мен!

 

Защо го направи? За да опиташ обичта ми

или за да си представиш

света - аз, той и ти?

 

Защо не пропусна точно този момент,

в който твоите чувства

го връхлитат прегазвайки мен?

 

Защо го допусна - да съм в твойто сърце

но да няма място за мен?

Оставям се просто в твоите ръце. . .

                                СТЕЛА

Знаеш ли кога разбрах, че те обичам. . . много?
Когато пръв път залеза със утрото се сля,
а после цяла вечност чувах твойто :"Сбогом!"
и мислех, че без тебе ще умра. . .

Когато ти зад ъгъла изчезна
и времето за мене сякаш спря във миг.
Аз мислех, че пропадаш в бездна
и в други търсех твоя лик.

Разбрах го във мига, когато
преди да пресечеш потока от коли
към мен обърна се внезапно -
усмихна се, а в мен започна да боли.

Разбрах го! Всяка сутрин го разбирам,
когато сънена намираш моите очи.
Целуваш ме. Усмихваш се, а аз умирам
от щастието, че това си ти!

Разбирам го и денем и в нощта.
Разбирам го и всеки миг и всеки час. . .
Разбирам, че си моя сбъдната мечта.
Разбирам, че без теб не мога аз!

На брат ми

 

 

Понякога е толкова трудно да изживееш щастливия миг без да се сринеш от умора!

Понякога радостта просто те смазва и нямаш сили да се усмихнеш. . .

Понякога, когато слънцето сутрин изгрее, ти затваряш очи, уморен от щастие заспиваш и пропускаш мига на върховна красота. . .

Понякога щастието просто прелита покрай прозореца ти, а ти дърпаш завесата, защото си уморен от радостите на живота. . .

Понякога, и само понякога, тогава, когато те озари просветлението, че всичко е мимолетно,

Тогава и само тогава успяваш да направиш усилие, което да ти донесе вдъхновение.

Понякога, когато и това не помага, но само в случаите, когато самотата си е отишла. . .

Понякога, когато си е тръгнала и мъката от безкрайната ти борба с живота. . .

Понякога, когато и мисълта, че живота ти е мизерен и нещастен я няма. . .

Понякога, когато останеш сам с положителните си емоции и нищо друго не е останало

Тогава и точно тогава е момента да отвориш душата си за Щастието и да не го пускаш да си тръгне.

Тогава и точно тогава е момента усмивката ти да се закачи на лицето за цял живот!

Тогава и точно тогава ще видиш себе си в огледалото!

  Високо е     Високо е. Можеш да полетиш, Макар, че всичко е въпрос на гледна точка.   Високо е. Вече толкова време спиш, А мислиш, че си си дал отсрочка. . .   Високо е. Само птици те срещат На прозореца десетоетажен.   Високо е. Всичко тука те сеща, Че ако не полетиш – оставаш размазано-паважен.    

На бате Янко

Порастнал съм, щом
гробищата посещавам. . .

Порастнал съм, щом
липсват сили вечер, онемявам. . .

Порастнал съм, щом
казвам:"Помниш ли преди години?". . .

Порастнал съм, щом
няма болка, а боли ме. . .

Порастнал съм. ..
Прости ми!

Когато вятъра развява мислите   Една сълза се стича бавно   Духът отлита и топят се силите   Оставам аз – едно сърце туптящо само. . .

Удавих мъката си в алкохол, Но дави ли се рибата в морето? Единствено стиши се преден зъбобол И временно забравих битието. . .   Усмихвах се на чужди грешки. Разказах два-три стари вица, Но мислите ми бяха черни пешки – Една превърна се в Царица.   Царицата над мен получи власт И спираше дъха ми само с поглед. Опитвах се да бягам, но безсилен аз Препъвах се и падах, а мечтаех полет. . .   Когато утрото дойде Усещах зъбобола но и буря във главата си. Погледнах синьото небе И в миг Царицата покриме с плаща си. . .

            Щастието трябва да се брани и ухажва, но щастието трябва и да се остави малко на свобода. Ей така, просто да се поразходи. После ще се върне отново. Щастието е като синьото на небето - ако го гледаме всеки ден то ще избледнее. Трябват ни и облаци да го закриват от време на време. Така го оценяваме по-лесно и по-високо. Щастието е като плажа, който варналии, бургазлии и всички останали наши сънародници, които живеят на черноморското крайбрежие имат цяла година. Но като попитате колко пъти са били на плаж и се учудвате, че са по-малко от колкото вие ще бъдете за цялата седмица отпуска, която имате.
           Щастието е сбъдната мечта!
           Една такава мечта е на път да ми се сбъдне. В неделя 15.11.09г. в театър "Възраждане" от 11.00ч и 12.30ч. ще има премиера и предпремиера на моя спектакъл за най-малките "Истински случки от живота на Слънчевко". С огромна радост и желание писах приказки за Слънчевко и когато Кристияна Бояджиева, моя приятелка и режисьорка, ме попита искам ли да ги постави на сцена разбрах, че щастието, да видя моите приказки на бял свят ще се реализира. Вярно, не като книжка, а като спектакъл, но трябва да познаваме кога Щастието ви се усмихва и да му се усмихвате и вие. Да го приютите и да му дадете максимална свобода. То трябва да живее собствен живот както и ние.
          Ще се радвам да се видим в залата на театъра!
          Бъдете щастливи!
          Мартин Кърнолски - един щастлив човек