СТЕЛА

Знаеш ли кога разбрах, че те обичам. . . много?
Когато пръв път залеза със утрото се сля,
а после цяла вечност чувах твойто :"Сбогом!"
и мислех, че без тебе ще умра. . .

Когато ти зад ъгъла изчезна
и времето за мене сякаш спря във миг.
Аз мислех, че пропадаш в бездна
и в други търсех твоя лик.

Разбрах го във мига, когато
преди да пресечеш потока от коли
към мен обърна се внезапно -
усмихна се, а в мен започна да боли.

Разбрах го! Всяка сутрин го разбирам,
когато сънена намираш моите очи.
Целуваш ме. Усмихваш се, а аз умирам
от щастието, че това си ти!

Разбирам го и денем и в нощта.
Разбирам го и всеки миг и всеки час. . .
Разбирам, че си моя сбъдната мечта.
Разбирам, че без теб не мога аз!