На брат ми

Понякога е толкова трудно да изживееш щастливия миг без да се сринеш от умора!

Понякога радостта просто те смазва и нямаш сили да се усмихнеш. . .

Понякога, когато слънцето сутрин изгрее, ти затваряш очи, уморен от щастие заспиваш и пропускаш мига на върховна красота. . .

Понякога щастието просто прелита покрай прозореца ти, а ти дърпаш завесата, защото си уморен от радостите на живота. . .

Понякога, и само понякога, тогава, когато те озари просветлението, че всичко е мимолетно,

Тогава и само тогава успяваш да направиш усилие, което да ти донесе вдъхновение.

Понякога, когато и това не помага, но само в случаите, когато самотата си е отишла. . .

Понякога, когато си е тръгнала и мъката от безкрайната ти борба с живота. . .

Понякога, когато и мисълта, че живота ти е мизерен и нещастен я няма. . .

Понякога, когато останеш сам с положителните си емоции и нищо друго не е останало

Тогава и точно тогава е момента да отвориш душата си за Щастието и да не го пускаш да си тръгне.

Тогава и точно тогава е момента усмивката ти да се закачи на лицето за цял живот!

Тогава и точно тогава ще видиш себе си в огледалото!