Скъпи приятели,

на 28-ми юни в най-добрия клуб за музика на живо в България, София Лайв Клуб, някои от най-изявените български рок музиканти, подкрепени от оперни и поп изпълнители, изнесоха благотворителен концерт. Целта бе да се съберат средства за малката Амелия.

Това е адреса на страницата и във фейсбук: http://www.facebook.com/pages/%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%90%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F/143461862337636

Там можете дасе запознаете с проблема и и да видите лъчезарната и усмивка. Не знам дали това са най-изявените български музиканти, но знам, че са хората с едни от най-големите сърца, които познавам. Имам удоволствието да познавам повечето от тях лично и за това го твърдя. Те направиха каквото могат. Сега е наш ред.

Да знам, че има хиляди такива каузи и не можем да помогнем на всеки, но ако имате още малко сили, МОЛЯ подкрепете Амелия! На номер 17 777 за всимчки оператори можете просто да изпратите СМС с текст DMS AMELIA или да видите манковите сметки в страницата и във фейсбук и да направите дарение по банков път. Смс-ът ще ви струва само 1.20 лв.

Да бъдем още малко човеци!

Благодаря ви!

По-долу съм публикувал снимки на участниците в концерта по реда на тяхното излизане. Не обявявам имена, защото това са известни на всички изпълнители.

БЛАГОДАРЯ ВИ КОЛЕГИ!

Залеза обагря в злато всеки цвят. . .



По-бърз от вятъра. . .





Екстаз. . .

Добро утро! Но утрото, поне според мен никак не е добро! Не спах цяла нощ и мислих за това, че ако минеш през дупка на магистралата и катастрофираш, убивайки осем човека, си обвиняем в непредумишлено убийство поради непредпазливост. Аз си мисля, а не трябва ли да се предяви подобен иск и към шефа на това управление, което отговаря за магистралите? А също така и към министър Плевнелиев? Нали те са отговорни за състояниети и качеството на пътищата? Някой може ли да ми посочи един пример, когато частно превозно средство е било потрошено поради дупки по пътищата и държавата е платила? Ами когато е катастрофирало по същата причина? Някой, някога е взел някакви пари за да приеме този път с условия на договора, които са изгодни на някой. Това е повсеместна практика и всички го знаят. Как и защо са се появили дупки в пътя никой не го интересува, защото ще се тръгне обратно по веригата. ВИНОВЕН Е ШОФЬОР, КОЙТО Е МИНАЛ ПРЕЗ ДУПКАТА! НЕ Е ВИНОВЕН НИКОЙ ДРУГ! И ПРАВИЛНО! КОЙ ДА Е ВИНОВЕН??? ИДВАТ ИЗБОРИ! А И ДА НЕ ИДВАХА - ВСЕ ТАЯ! ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК Е ВИНОВЕН!!!

Имам предложение. Хайде да си направим една "екскурзия" всички заедно до някъде, както в края на деветдесетте, а и през седемдесетте на миналия век, наши сънародници тръгнаха еднопосочно. И последният ДОБРЕ да затвори вратата на държавата, зажото така ще предпази други хора от нашите държавни бедствия тук!

Днес е празника на детето. Всички сме били деца. Или иначе казано:"И ние бяхме като вас, и вие ще станете като нас!". И това си е самата истина. Лошото е, че забравяме тези неща. А всеки от нас има снимки от този ден преди мноооого години. Един облечен като зайче, друг като Малвина, трети като нещо, което не прилича на нищо, поради проваления опит мама и татко да се направят на костюм-майстори от народния театър с нещата от мазата на баба. Но това са нормалните неща. 
Седя си кротко у дома. Тракам си на компютъра, както си му е реда. И в един момент, някъде точно в 13.30 ч. чувам детски песни. Силно непознати за мене и не до там добре изпълнени. Но това го пренебрегвам. Тутакси изтичвам на балкона и какво да видя? О, чудо! В нашата градинка някой прави празник на децата. Сега, въпроса защо в 13.30 ч. започва, вероятно си има своето логично обяснение. Но всъщност не критикуването е целта на това писание. Просто скочих. Взех си фотоапарата и заснех някои моменти. Вие ще видите прекалено малко от тях, но аз ще ви кажа, че бе пълно с родители и деца и всички се усмихваха. Оказа се, че в нашата махала имало и деца.
В реда на нещата имаше майки, който танцуваха стърчейки с ръст и половина над всички, само и само да вдъхновяват отрочетата си. Имаше и баби, които невъзмутимо седяха на пейките и плетяха за да не губят време. Имаше татковци които свириха и пяха и такива, които снимаха с фотоапарати. Но най-важното е, че това не е общинска инициатива, а на майките от квартала. Помогнал им съседен детски клуб. Магазините на нашата улица пък дадоха по някое подаръче. А аз от своя страна ще им подаря снимките, които направих. Както казах, за вас ще има само "Избрано от златния фонд на Мартин Кърнолски".
Бъдете щастливи, деца, на 5 и на 105 години! И не забравяйте, че Малкият принц е жив и той е в сърцата ни! Само от нас зависи дали ще живее вечно или не.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!