Моите мисли за живота, който живея
Постинги в блога от Май, 2009 г.
04.05.2009 09:36 -
„Евровизия - 2009” – пак сме тука!
„Евровизия - 2009” – пак сме тука!
И пак е пролет. И пак е „Евровизия”!!! Светът е вперил взор в Москва. А там на всяко по-голямо кръстовище има билборд оповестяващ датите и мястото на събитието. Билети, „пригласительные”, места. . . .всичко е изчерпано отдавна. Интересът е огромен. Москва още повече. . .
Къде сме ние в целият този филм? Че не сме режисьорите това е ясно. Сценария май ще го разберем от „телевизора”. С техниката сме скарани, което ме кара да си мисля, че звук, светлина и специални ефекти ще се изпълняват от други. Прическите и модата изобщо диктуваме. . . Тогава къде сме? За да сме в публиката трябва скъпо да платим, а толкова пари за билети нямаме!!! До късането и проверката на билетите няма да ни допуснат, защото имаме много братовчеди и приятели и ще ги пуснем без пари в залата. Под достойнството ни е да се захванем с почистване след купона на други хора! При доставките и там си има шуро-баджанашки отношения, а ние май такива роднини в „Евровизия” нямаме. Все пак имаме запазено място. И вече четири години си е наше. За да не се чудите ще ви кажа - в миманса сме. Като на мач в махалата – най-малките са на вратата. Хем не играят напред и няма шанс да вкарат гол, хем всеки гол в тяхната врата е само и единствено по тяхна вина!
Да но веднаж вече ни изпуснаха в самотна атака. Единствено обединението, което прави силата, както всеки българин знае, на двата враждуващи отбора ни спря. Етническия вот на двете големи бивши – Югославия и Съветски съюз – не позволи преди две години на Стоян и Елица да стигнат върха. Миналата година пък промяната в последния момент на регламента бе причината песента на Дийп Зон да не стигне до по-престижно класиране. Е, добре, не на сто процента, но до голяма степен. Същата тази песен продължава да се върти в цял свят, но не е достойна да се класира на по-челни места в „Евровизия”.
Ето какво ни чака и тази година: смесен вот на жури и публика, наша песен, която е стигнала до финала след национален скандал ( нищо ново ), огромна сцена, блясък и много „пафоз” в Москва.
Какви са ни шансовете? Още при представянето на песните-кандидатки за финала обявих, че тази година нямаме Стоян и Елица. Нямаме песен, която да е така впечатляваща. С това открих едновременно няколко неща – топлата вода, колелото и че има изгрев и залез. Но казах и още нещо. Тогава звучеше еретично, но аз го обявих с ясното съзнание, че ще си навлека доста критики и, че мнението, което давам е подкрепено от знанията ми и уменията ми. Опита ми от фестивали и конкурси е богат и за това аз обявих, че ако има някой, който да се доближи до това, което направиха Стоян и Елица, то това е Краси Аврамов. Не ме разбирайте погрешно! Не го защитавам и не съм негов фен! Прост анализ на ситуацията ще ви изясни всичко. Той има уникалната способност да пее в много висок регистър. Има три минути да впечатли непредубедена публика от цял свят. Има биография в която пише USA. Има и богат сценичен опит. За да е по-оптимистично ще пропусна минусите. Ще кажа само, че не го приравнявам с миналогодишните и по-миналогодишните ни участници. Но в сравнение с всички останали Краси Аврамов има най-голям шанс да ни представи достойно и да събере гласове от огромната аудитория, която ще го види и чуе за първи път. Дали ще успее? За сега не е ясно.
След първото ни участие в Евровизия Мариана Попова ми сподели, че е много страшно да пееш пред тридесет хиляди човека, особено ако си „новобранец”. Аз лично съм бил на сцената на Спорткомплекс „Олимпийски”. Вярно е, че не пях. Говорих. Но истината е, че Мариана е много права! Дори само да говориш или да четеш готов текст пред такава аудитория е трудно и не всеки би се справил. Надявам се Краси да преодолее страха от голямата публика, огромното „сценище”, хилядите камери и микрофони на журналисти, безкрайните вперени в него очи на чакащи сензацията хора, както и от самия себе си! И накрая - да се справи с основната си задача – да се представи достойно! Да представи достойно и България!
Стискам палци и се надявам да излезем от миманса, но това е трудна работа!
01.05.2009 10:27 -
Отиде си. . .
Отиде си. . .
На татко
Отиде си така, както всичко правеше:
Забързано, по свой план и непредвидимо.
Отиде си така, както с всеки разговаряше:
Бързо, неразбрано и с вяра несломима!
Отиде си, а нямахме минутката за „Сбогом!”.
Остави ни единствено тъга. . .
Отиде си и сякаш с думите „Аз мога”
Отново всички ни събра.
Отиде си, но тук от себе си остави много:
Усмивки, думи, бляскави мечти. . .
Отиде си, но ето аз какво от теб ще помня:
„Само който иска може да лети!”
