Ти винаги
Ти винаги ще идваш
. . . предимно в трудните моменти.
Не зная там където си дали ме виждаш,
но знам, че там си със крилете бели.
Ти винаги ще идваш,
а аз ще зная, че си тук.
И после тихо ще отлиташ
без глас, без сбогом и без звук. . .
Ти винаги ще идваш
и няма нищо да очакваш.
Но знам, че тихо, като да издишаш
моите болки ще оплакваш.
Ти винаги ще идваш, мамо,
и не единствено в съня ми.
Ще идваш и ще си до мойто рамо
винаги – дори и през деня ми.
Завръщане 2
- - Хайде, седни сега на куфара, а аз ще дръпна ципа. Не, не върху жълтия. Върху кафявия. ГОЛЕМИЯ кафяв! ОХ, чакай, че май забравих да сложа сешуара. Къде отидоха децата? Сега ли намериха да закусват?! Имат сто часа във влака да закусват! Ох, така. Успях. Затворих го. Готово. Деца, тръгваме. Мими, ти отговаряш за федербала, чадъра и торбата с шапките. Още не знам защо ги взимаме, като дори не ги изкарвате от тази торба през всичките тези десет дни. Пепи, взимаш плавниците, дето и тях само ги носим. Вземи чантата на сестра ти. Не, не е тежка! Ако искаш до видиш какво е тежка чанта вземи тази на майка ти! Взимай и свиквай! Така ще е цял живот, сине. Какво сега? Изнесохме гардероба от вкъщи, а ти ми ходиш само с онази рокличка от трико на цветята. Ама аз да нося, нали? Що пък не? Другата година, ако имаме пари за море, по една тениска и джапанки. Това е! Даже и без бански. Какво не?! Какво не!? Взимайте торби и чанти и да вървим. Булка, ти вземи моята чанта, че е най-лека. Аз взимам тези трите. Да, не са само твои. Има и малко на децата и на мен. И сега като се сетя, че сме на триста и петдесет метра от гарата и ми става лошо. От тук нито такси, нито автобус, нищо няма да ни закара до там. . . Хайде да тръгваме, че изпускаме влака!
Мими, чадъра! Къде тръгна? Пепи, ако трънеш така, другата година ще си като русалка. Абе, момче, къде ти е втория плавник? Къде гледаш? Мисли! Майка ви пък къде отиде сега? Квартирата ли оглежда? Нищо не сме забравили. Всичко е тук. Хайде! О, тя се гримира. Ние сме награбили багажи и седим и чакаме, а тя се гримира. Трябва да слезем три етажа без да събудим никой, а тя ми се гримира. Булка, часът е шест. Никой няма да те види! На улицата ще сме само ние и няколко гларуса. Всички нормални хора спят. След трийсет минути тръгваме за София. Кой ще те гледа дали си гримирана!?
...Едвам стигнх до перона. Ега ти, как тежат тези куфарища! Ама и толкова викане и дърпане, бутане и ръгане не ми се беше случвало отдавна. Може би само миналата година, като се връщахме от Обзор. . .
Айде, ето го влака. Това е нашият вагон. Дайте да се преброим за последно и да се качваме. Мими – федарбал, чадър и шапки. Как какви шапки!? Тези в торбата, дето не ги сложихте изобщо. Ок, качвай се! В третото купе сме. Пепи – плавниците и двата ли са тук? Защо чантата на сестра ти е отворена? Да не си изръсил нещо, ей? Дай да вия! Май нищо не липсва. Ама е по-лека май. . . Къде са жълтите обувки на Мими? Да не си ги хвърлил!? Не! Стой, тя ги обу сустринта. Качвай се!
Жена, ти как си? Чантата ми е тук, нали? Айде горе, че няма време. Отивай да оправиш децата. Третото купе. Аз ще кача тези хиляди чанти и идвам. Давай, че иаме само пет минути.
... Готови сме. Браво. Навреме. Ох, най-после. Я, вижте ги тези как тичат по перона. Борят се с чантите. А мъжа, горкият, носи сто куфара и само вика по децата и жена си. Е, така е, братко, като нямаш организация! При мен грешка няма. Всичко ли сме тук? Опа! Онзи влак тръгва. . .И ние трябва да тръгнем всеки момент. Колко е часа? Шест и трийсет? Интересно, защо нетръгваме!? Чакай да видя нещо. Пазете се от прозореца! Какво пише на табелката на онзи влак, дето тръгва? „Чайка” Експрес, Бургас – София. 06.30ч.!?
Завръщане 1
Всичко се случи толкова бързо, че не разбрах бях ли в отпуска или сънувах. Сега се завръщам у дома. Не знам защо, но все пак чувствам и доста голяма доза радост. На хиляди километри от вкъщи, макар и посрещнат по един приказен начин, на мен вече ми се иска да съм се прибрал.
Влакът поддържа ритъма си монотонен. През прозореца гледам препускащи дървета, зелени поляни и пъстри цветя. Повечето пътници спят след тридневен музикален празник. На мен не ми се спи. Завръщам се.
Оставих частици от себе си, но и взех други от хората, които срещнах. Нищо от това, което се случи няма да се повтори отново така. Енергията, настроението, музиката, танците. . . нищо! Остава ми само радостта от видяното щастие и обич в очите на хората. А хората бяха всякакви по възраст, по социално положение, цвят на кожата, дължина и цвят на косата и по всякакви други признаци. Хора, дошли на едно вълшебно място, за да срещат заедно изгреви, които се сливат със залези и после обратно. Дошли с единствения влак, който стига до гарата на гр. Несокер, в Швеция. При това веднъж годишно. А след три дни си тръгва обратно, отнасяйки обратно тази пъстрота, събрала се от цял свят.
Завръщам се от приказен фестивал, вълшебни нощи, зелени дни и много, много позитивна енергия.
Завръщам се без да знам дали съм станал по-добър. Завръщам се, но знам, че съм станал по-богат. По-богат на впечатления, познанства и красота.
Завръщам се щастлив!
