misterfestival.blogspot.com/

Ако ви интересува какво мисля за решението на ИСУЛ идете в новия ми блог:

misterfestival.blogspot.com/

misterfestival.blogspot.com/2011/07/blog-post.html

Вчера попаднах на публикация за това, на кое място сме по образование в Европа-та. А днес прочетох, че дори турският президент, който е така да се каже, наш комшия, и който очаква от нас подкрепа за членството на Турция в Европейския съюз, говорил 10 минути на турски в българското село Хитрино. Пренебрегвайки преводача по най-грубия начин открил паметник на "турски" борец.
society.actualno.com/news_353533.html
Вероятно на това място трябва да се появят дипломатите ни и да изискат поне обяснение, ако не извинение, но като знам, че и те са същия "дол дренки" като политиците ни, то тогава друго освен да се възмущаваме от поведението на Абдуллах Гюл не ни остава. Като се замисля, май трябва да си ни приберат в Османската империя и да рахатясаме. И без това сме си рая! Явно протокола и уважението към домакина не са на почит в турската дипломация. Но ние си знаем, преклонена глава сабя не я сече!!!

На морето съм. Слънце, плаж и естествено - МОРЕ! И всичко, което му/ни се полага: Бира, цаца, панаири и в последно време предимно чалга. От всички страни ни заобикаля  мека славянска реч: поляци, украинци и руснаци. Също така и меки български диалекти и наречия. А четох, че сме на последно място в Европейския съюз по образование. Е как няма да сме!?
В морската градина в Бургас, където вчера се разхождах, са поставени паметници на някои от най-големите български възрожденци и общественици за периода края на 19-ти до средата на 20-ти век. Дали изобщо някой ги помни е излишен въпрос. След новината, че сме на последно място по образование, но влагаме най-много пари за квалификация на учителите ни в Европа, аз прочетох десетки мнения от силно "учителски" до силно "профанизирани".
Хора, че ние историята на собствените си фамилии и родове не знаем, та камо ли историята на България! Пишем на латиница в българските форучи! Имената на Вазов и Левски за нас са познати от политически розунги и паметници в градинките.
СРАМ! СРАМ! СРАМ!
Но кой се срамува, че не знае, когато не знае, че не знае и трябва да се срамува от това?
О, неразумни. . .
Къде си, Паисий? Не знам, но знам, че е добре, че те няма!!! Иначе би получил инфаркт и хиляди хули и упреци в интернет постранството, при това на латиница!

Днес попаднах на една публикация ,която ме накара да се замисля за времето, когато много от четящите и пишещите във фейсбук не са били родени.
www.dnes.bg/obshtestvo/2011/07/11/shte-uvolnia-borisov-ama-za-malko.123679
Какви са разликите в това - Ден без Бойко и Ще уволня Бойко?
НИКАКВИ! И в двата случая репресивния апарат на държавата работи безотказно. Тоест, погазва правото на свобода на словото. А защо е репресивен - вие ми кажете? В крайна сметка това си е РЕПРЕСИЯ с всичките си букви, ама главни! Тези, които пишат в чатовете знаят какво значи това.
Нямам ли право, аз като гласоподавател и най-висш работодател в страната, да искам да уволня премиера? Та даже с цялото му правителство?Ако наистина има такива хора, които искат да го направят има и добра новина - идват избори!
От тук следва въпроса:"А каква ще ни е алтернативата?". Е, ще видим, като му дойде времето. Може пък да се появи някой много свестен и този път да ни оправи. А до тогава - не се притеснявайте да уволнявате или да отстранявате за ден, който и да било държавен служител!!! Та нали ние сме държавата!? При всяко положение апарата за репресии си знае работата и ще си я свърши - навреме и както трябва!

Дълго време вече ни подготвят за това, че ще дадат възможност на циганите, пардон, ромите, да си построят сами домовете. И май вече това става факт. Все си мислех, че ще ни се размине, но май сме уцелили десятката. Но такива опити са правени и преди време. Спомнете си населването на Люлин-ите с цигани. Спомнете си къде, тези деца на дивата природа си паркираха каруците, къде им нощуваха конете и какво ставаше с паркета зимно време. Тоест, първата част от първата им зима в апартамента, който им подариха!
Никой ли не си спомня това време? Никой ли не прави аналог със сегашното "цивилизовано" и "европейско" предложениеза решаване на ромският жилищен проблем? Да им дадем възможност сами да си построят къщите. Само материалите са от нас - ВСИЧКИ НАС!
Питам:"Някой правил ли е сметка, колко са българските, арменските, еврейските и другите бездомни семейства от народностите, които са преставени в българската нация?"
А някой задал ли си е въпроса как ще реагират циганите, пардон, ромите, на това, че трябва да работят? Те, както всички знаем, са много словоохотливи и съгласни на всичко, когато трябва да взимат. Но като трябва да дават дали ще е същото?
Не знам, но аз май ще си подам документите да ме признаят за циганин от ромски произход и с правото на прошка при равни други условия с бедните българи, евреи, арменци и всичко представени официално народи у нас. А после ще си построя къща с материали, платени от всички вак и ще си живея прекрасно. Е, ако ме приднаят за циганин, пардон, ром.

Понякога и само понякога се чудя до кога ще се занимаваме с това да плюем по другите около нас? Та нали, ако случайно даже, вятара е с посока към нас всичко ще се върне върху лицата ни? Нещо повече, често пъти, тези които плюят от "любов към спорта", стигат необозрими висини и започват да уринират по другите вместо да плюят. Стават "професионалисти". Но тогава вятъра какво прави, а?
Днес попаднах на писмото на Иван и Андрей, с което изказват съболезнованията си и към близките на Васа Ганчева и обидата си от това, колко много хора скочиха да ги обвиняват в "убийството" й само и само да си вдигнат рейтинга. Това в едно изречение за публикацията. Дали е така или не - не искам да коментирам. Не искам да се ровя в такива неприятни неща.
society.actualno.com/news_353013.html
Това, което ме впечатли е, че след публикацията имаше десетина пъти по-голяма площ изписана с псувни, обиди, изсипване на лични липси на самоуважение, грозни и неоправдани и дори, никому ненужни зловония, изписани и изказани по техен адрес ( на Иван и Андрей б.а.).
Не съм техен адвокат и не се наемам да бъда. Но знаете ли колко ми е обидно, когато виждам, че някакви хора пишат единствено и само глупости, обиди, нецензурни изрази и всякакви подобни грозотии, само и само да си избият комплексите за малоценност! Обидно а е и за това, че някакви хора, които през живота си, вероятно, не са преместили едно паве, или не са поляли едно цвете, или пък не са поздравили един съсед по собствена инициатива, сега се крият зад псевдонима "Анонимен" и плюят ли плюят, заливат ли заливат с помия всичко и всички! Изведнаж се оказа, че в България има сто пъти по-добри журналисти, режисьори, водещи, критици, артисти и какво ли  още не, от Васа Ганчева, Иван и Андрей, взети заедно и умножени на степен 100. И как един не се сети да погледне в огледалото и да види какво ще го погледне от там, преди да напише каквото и да било и да гу пусне в "мрежата"!?
Да, просто трябва да си търсим отговорност!!! Трябва да не пропускаме такива неща покрай нас безнаказано!!!
Царство и небесно на г-жа Васа Ганчева и съболезнования на близките и!
А на Иван и Андрей - съдете и не пропускайте никой, който е бил нечестен с вас или ви е обиждал! Но не забравяйте, че и вас могат да ви съдят!

Гледам как американските другари се мъчат с полета на совалката и ми е мъчно: http://www.nasa.gov/externalflash/135_splash/index.html
Чудя се дали пък да не им помогна с нещо!? Но като не знам с какво. . . Но се налага следният извод - и на тях им пречи, когато духа силно! Значи, не само Клинтън, а и технологиите в САШ са зависими от духането!
Значи не сме чак толкова зле, колтото си мислех. БРАВО! Тогава отивам на плаж.

Състезанието започна. Това е последното телевизионно предаване от формата „Dancing with the stars” във Виетнам, предавано директно по VTV3 – виетнамската държавна телевизия. След представянето на трите двойки, стигнали до финала, предвождани от българите Петя Димитрова, Петьо Стоянов и Лъчезар Тодоров, стигнахме и до първия танц. Първа на сцената заедно с виетнамския си партньор се представи Петя Димитрова. Музиката от филма за Джеймс Бонд и екзотичната хореография бяха подчертани от прекрасни костюми. Резултът не закъсня – след първия танц получиха 37 точки. Втори се представиха Лъчезар Тодоров и неговата партньорка. Те танцуваха румба. След нормалните коментари на журито и блиц интервюто зад сцената журито им присъди пълен сбор – 40 точки. Последната двойка, стигнала на финала, излезе на сцената за да танцува самба. Петьо Стоянов в страстен танц и с помощта на звездната си партньорка покори сърцата на публиката. Журито реши – 37 точки. След втория танц Петя повиши с една точка резултата си и получи 38 за второто си представяне на сцената. Дойде ред да танцуват фрий стайл. Ефектен танц с още трима от българските танцьори, който донесе на двойката на Лъчезар 39 точки. Индуси, кръшни танци в солото и в масовката и петнадесет килограмов питон – двойката на Петьо се бори за първото място. Получиха пълния възможен сбор – 40 точки. Дали така получените точки от двата танца до тук са достатъчни за да завоюва първото място някоя от двойките ще разберем след вота на публиката.

След първите два танца претендентите за призовите места получиха почивка, а на сцената се представиха останалите, вече отпаднали от борбата двойки. Първа беше Силвия Шидова, после Даниел Денев, Цвета Цочева, Тишо ( както го наричат виетнамците за по-лесно ) – Тихомир Гаврилов, Валерия Бозукова, Александър Вачев и Ива Григорова. По обясними причини не изписвам трудните за запомняне и повтаряне виетнамски имена на техните партньори. Макар и зведи, те за нашата аудитория са непознати.

След всички танци, организаторите направиха една тържествена церемония по връчване на паметни призове и подаръци на всички участници. В стила на всички подобни формати, обявяването на печелившите бе съпроводено с допълнително напрягане на напрежението. В крайна сметка трето място бе присъдено от жури и публика на Петя Димитрова и Нгуен Ву, Второ място получи Петьо Димитров в партньорство с Тю Тиен. На първо място жури и публика поставиха Лъчезар Тодоров и Ду Мин.

Огромни букети. Огромни купи. Огромна радост. И огромна популярност за българската танцова школа! Благодаря ви, млади хора! Направихте много повече за тези три месеца, от колкото българските политици за популяризирането на България! На добър час в следващите ви начинания!

Мартин Кърнолски

Продуцент

 













П.С. На тези снимки са само Петя Димитрова и Петьо Стоянов.

Пътя

 

По този път вече никой не минава. . .

Минават само спомени и мъничко тъга.

Дори и слънцето все по-рядко го огрява,

Но за това пък тъне във мъгла. . .

 

Превземат храсти и треви паважа,

От всяка дупка никне бурен нов.

Седя, мълча и гледам го. . . Какво да кажа?

Да продължа напред не съм готов!

 

Като ръка протегната за поздрав

Поклащат клоните си стари дървеса.

Последен поздрав. . . Всъщност „Сбогом!”.

Ще тръгвам. По своя път аз трябва да вървя.

Днес във вестник "168 часа" попаднах на една публикация за евтаназията. Сетих се, че у нас се надигна глас "За" и "Против" евтаназията. Някак си в този момент като чели всичко около мене спря. Дори се върнах назад във времето.
Историята започва миналата есен, когато онези неща, които никога не могат да се случат в нашето семейство се случиха. Онези неща, които виждаме само в тъжните филми или три пресечки по-нататък у едни хора, за които наш приятел ни е разказвал.
ДА! ТРЯБВА ДА ИМА ЕВТАНАЗИЯ!
Заявявам го сега, защото не искам да си помисли някой, че съм против! Трябва да има евтаназия, защото това е един от най-хуманните начини у нас, в красива, малка, бедна и некадърно управлявана в последните . . .не знам вече колко години България, да си отидеш с достойнство и без мъки!
Сега се връщам на историята, за която искам да ви разкажа. Миналата есен, след цяло лято "лекуване" от каквито се сетите болести от Джи Пи-то и от кадърниците в Пулмологията, се оказа, че моята майка има рак на белия дроб. Естествено, че никой по време на лечението, дори и в Пулмологията, не и направи и една рентгенова снимка. За това пък тя "обядваше" с купища лекарства. Вечеряше с тях. Сутрин ги взимаше за закуска и ако случайно огладнее - нощем отново пиеше лекарства. Все предписани и на "око" и с цел поддържане родната фармацефтична индустрия и вносителите на чужда такава, количеството беше определящо. Когато тръгнахме по трънливия, дълъг, стръмен, неасфалтиран и претоварне от други движещи се по него пациенти, към спасителните и "безплатни" лекарства, вече беше твърда късно. ТВЪРДЕ КЪСНО!!!
Какво преживяхме ние, близките, това не е важно. Сега, без да искам да се натрапвам и да претоварвам съзнанието ви с тъжни и мрачни картини, ще се опитам леко и без напрежение да пресъздам това което преживя майка ми. Или поне тази част, която аз видях от нейните мъки.
Започвам с това, че у нас онкоболните НЕ СА БОЛНИ! Представете си, че има някакъв здравословен проблем - настинка, бронхоплевмония или друго нещо. .. Като разберат от "Бърза помощ", че е онкоболен и. .. идват, ама друг път. Добре де, до един, два или четири часа може и да дойдат. Тогава започват да обясняват, как това било от основното заболяване и как те нищо не могат да направят. По-лошото е, че казват в прав текст - вие имате диагноза и по спешност в нито една болница няма да ви приемат. Представяте ли си какво му е на човек, като чуе такова нещо за близък? А можете ли дори да се опитате да си представите какво му е на близкия, който седи безпомощен и бере душа. Надява се на нещо и вижда, че такова НЕЩО няма! А знаете ли какво е чувството, което изпитва болният, ако е медицинско лице и всичко разбира? Разбира го дори по-добре от близките си! Аз не знам какво е чувството. Аз знам само как гледат очите. И как въздуха не стига. И как на четвъртия час от "Бърза помощ" звънят по телефона за да ни питат "Какъв беше вашия случай, за да знаем какъв специалист да ви изпратим?".
Трябва да има евтаназия!!! Трябва да има и смъртно наказание! За тези, които спират, отклоняват, не позволяват достигането на лечебните препарати, медикаменти и т.н. да стигнат навреме до болните! Не може да не усвоим 10 милиона лв. а да съберем от бедните хора за "Българската Коледа" 1.8 милиона. Това е наказуемо! Но да сте видели някой да е наказан за подобно престъпление спрямо хората?
Няма и да видите. Като шофьора на магистралата, който катастрофира с автобуса в дупка на пътя и се оказа разследван и обвиняем за непредумишлено убийство! Че той ли не оправи дупката? Той ли е пестил от материал или е давал рушвети за да получи правото на ремонт на пътя???
Знаете ли колко са леглата за палеативни ( простете ми ако бъркам някои термини ) грижи за онкоболни в София? Момент, преди това да обясня, че "палеативни" грижи означава грижи на легло. Тоест, за някой, който е толкова болен, че трябва да лежи и да има медицинско наблюдение и лечение, може би. . . Е, в София са БИЛИ 8 или 9. Във Военна болница са БИЛИ! Сега и тях ги няма. Закрили са ги. Май има няколко в Пловдив, но не съм сигурен. Под секрет един лекар ми каза защо не приемат онкоболни по спешност в болниците. ДОРИ И В ЧАСТНИТЕ! Защото няма болница в България, а навярно и в света, която да иска да има смъртни случаи на своята територия. А тежко болният от рак няма да се излекува. Приемат ли го - няма изписване! Дори не искам да се връщам на темата за близките. Ами ако нямаш близки? Препоръчват хоспис. Да, ама ако си пенсионер и си с пенсия под 200 лв. как ще си плащаш по 30 -40 лв. на ден? А лекарствата? Само да вметна, в едно от спешните отделения дежурната лекарка в присъствието на екипа на "Бърза помощ" и на нас, близиките, разбирайте и болната, се изправи в цял ръст и на висок глас каза: "Защо ни я водите, нали знаете, че не приемаме онкоболни?"
Знаете ли, че поне месец е нужно и то ако сте късметлии, за да ви дойдат лекарствата за химиотерапията в конкретното болнично заведение?
Майка ми казваше:"Не ме е страх, че ще умра! Страх ме е, че ще се мъча!"
ДА! ДА! ДА! ХИЛЯДИ ПЪТИ ДА НА ЕВТАНАЗИЯТА!!!
И както обичам да казвам от някое време:"Последният да затвори вратата на България!" Ама хубаво, за да не дойдат други хора при тези управници, които след всичко, което изписах, трябва да напомня, че сами сме си избрали!
ДА! ДА! ДА! ДА НА ЕВТАНАЗИЯТА!!!
И сега, когато пиша тези свои мисли очите ми са пълни със сълзи. Плача като малко дете, защото спомените за мъките, които не можах да спестя на майка ми ме връхлитат. Плача и за това, че сме овчедушни и безропотни. Плача за това, че такива ще си останем - преклонени главици, които сабя не ги сече! Простете ми разпокъсания разказ и , може би, не до там добре изложениете мисли, но наистина съм разстроен и то доста!
Хора, трябва нещо да се промени! То е в нас! Да започнем с това да дадем на тежко болните или на техните близки, да решават правото на евтаназия! Това е един от най-хуманните начини да си отидеш от този свят с достойнство ако си тежко болен в България!
ДА! ДА! ДА! ДА НА ЕВТАНАЗИЯТА!!!