Видях те!

Видях те как се любите.

Не знаех да се радвам ли или да плача. . .

Но нямат сила думите

за да прокудят здрача!

Видях те как го гледаш влюбено.

Видях в очите ти искри.

Звезди видях, в очите ти, изгубени. . .

Щастлив да знам, че това си ти!

Сълза кристална спуска се

пречистена от щастие и светлина.

Видях гръдта ти как надига се

разчупвайки студена самота.

Видях те! Радвам се, че те видях,

но искам винаги да си усмихната!

И обичта си виждам. Да гледам спрях -

душата ти политнала. . .

Защо

Защо се обади? За да видиш дали съм искрен

или просто да се похвалиш?

Не бъди груба с мен!

Защо го направи? За да опиташ обичта ми

или за да си представиш

света - аз, той и ти?

Защо не пропусна точно този момент,

в който твоите чувства

го връхлитат прегазвайки мен?

Защо го допусна - да съм в твойто сърце

но да няма място за мен?

Оставям се просто в твоите ръце. . .