На бате Янко

Порастнал съм, щом
гробищата посещавам. . .

Порастнал съм, щом
липсват сили вечер, онемявам. . .

Порастнал съм, щом
казвам:"Помниш ли преди години?". . .

Порастнал съм, щом
няма болка, а боли ме. . .

Порастнал съм. ..
Прости ми!

Когато вятъра развява мислите   Една сълза се стича бавно   Духът отлита и топят се силите   Оставам аз – едно сърце туптящо само. . .

Удавих мъката си в алкохол, Но дави ли се рибата в морето? Единствено стиши се преден зъбобол И временно забравих битието. . .   Усмихвах се на чужди грешки. Разказах два-три стари вица, Но мислите ми бяха черни пешки – Една превърна се в Царица.   Царицата над мен получи власт И спираше дъха ми само с поглед. Опитвах се да бягам, но безсилен аз Препъвах се и падах, а мечтаех полет. . .   Когато утрото дойде Усещах зъбобола но и буря във главата си. Погледнах синьото небе И в миг Царицата покриме с плаща си. . .

            Щастието трябва да се брани и ухажва, но щастието трябва и да се остави малко на свобода. Ей така, просто да се поразходи. После ще се върне отново. Щастието е като синьото на небето - ако го гледаме всеки ден то ще избледнее. Трябват ни и облаци да го закриват от време на време. Така го оценяваме по-лесно и по-високо. Щастието е като плажа, който варналии, бургазлии и всички останали наши сънародници, които живеят на черноморското крайбрежие имат цяла година. Но като попитате колко пъти са били на плаж и се учудвате, че са по-малко от колкото вие ще бъдете за цялата седмица отпуска, която имате.
           Щастието е сбъдната мечта!
           Една такава мечта е на път да ми се сбъдне. В неделя 15.11.09г. в театър "Възраждане" от 11.00ч и 12.30ч. ще има премиера и предпремиера на моя спектакъл за най-малките "Истински случки от живота на Слънчевко". С огромна радост и желание писах приказки за Слънчевко и когато Кристияна Бояджиева, моя приятелка и режисьорка, ме попита искам ли да ги постави на сцена разбрах, че щастието, да видя моите приказки на бял свят ще се реализира. Вярно, не като книжка, а като спектакъл, но трябва да познаваме кога Щастието ви се усмихва и да му се усмихвате и вие. Да го приютите и да му дадете максимална свобода. То трябва да живее собствен живот както и ние.
          Ще се радвам да се видим в залата на театъра!
          Бъдете щастливи!
          Мартин Кърнолски - един щастлив човек