Дълго си мислех как да опиша видяното от мен и заснето от камерата ми. Това е нещо, което човешкият мозък трудно приема за вярно, дори и когато го види. Айнщайн е казал: „Във вселената има две неща, които са безкрайни – времето и човешката глупост. За първото, обаче, имам съмнения!”.

По стечение на обстоятелствата и на мен ми се случи да отида за два-три дни на почивка и то в Банско. Бях решил и ски да карам, но в последните дни от сезона снега бе тежък и неприятен за каране. Това ме разколеба. Но това не е важното, което искам да ви споделя. В свободното от вино и жени – жени и вино време с моята прекрасна и по-умна половинка се разхождахме из Банско, Разлог, Добринище и други околни и добре застроени места. В един прекрасен слънчев ден се разхождахме из центъра на Банско. Не бързахме. Току що бяхме поели поредните огромни количества храна и беше време да я разходим по чаршията. Много други хора, подобно на нас, също се разхождаха с умърлушен и приспивно-унесен вид. Точно в центъра на града между две от най-популярните механи и до паметника на Неофит Рилски има едни тревни площи, които са оградени с бетонно стъпало около 30 сантиметра високо. Върху него са поставени огромни речни камъни с височина около 40 – 50 сантиметра. В тихият и нищо не очакващ бански следобяд, когато майки с деца са насядали по пейките, а техните съпрузи и бащи тихичко отпиват биричка, в прекрасния ден, неочакван тътен, предшествуван от ръмжене на четирицилиндрово возило, събуди от унеса иначе нищо не подозиращите хорица. Изплашено куче изквича като прегазено от колоездач-екстремист. Тътена събуди и някой по-леко спящи бебета в Разлог и в Якоруда. След което се събудиха и мъжете с бирите. И, О ЧУДО!  Насред китна група от речни камъни с подобаващо горд и непукистичен вид бе кацнало едно. . .  BMW.

Както ще видите от подробно направените снимки, това гордо чедо на немското машиностроене се представи добре – успя! Може би защото жребците, скрити под капака на колата бяха обяздени и водени умело към непристъпната каменна общност с елементи на градинска архитектура и съвременно голф игрище от . . .ЕЗДАЧКА!

. . .да се върнем на тътена. След като хората се събудиха от леката си дрямка, децата се разплакаха, а мъжете се втурнаха към източника на шума и аз, поради близостта си със събитието, хукнах на там. И какво видях? Един мъж на около 35 – 40 години обикаляше около все още работещата кола. Гледаше с недоумение. За по-малко от минута спонтанно събралата се група от около 25 мъже - разбирачи започна да дава акъл кое как трябва да се направи, за да се освободи нещастното возило от гордия пирински пиадестал. Притича и един младеж, който единствен си позволи да контактува с мъжа, който все още оглеждаше угрижен колата. Вероятно хазяин или приятел, при който са дошли на гости ездачката и въпросния мъж - оглеждач -  облечен в бяло и съвсем подходящо като за бутане на кола, носене на куфари и други подобни мъжки дейности. От време на време се приближаваше към прозореца на колата и казваше нещо на шЕфьорката. Тя излезе от колата след 5-6 минути мълчалив престой на висота! И тогава стана другото чудо!

Вместо този добре сложен, сравнително млад човек да вземе, че публично да шибне два шамара на шЕфьорката, да и избие поне два предни зъба, та да го помни докле е жива, да и посини барем едното око с перманентен грим, той започна нежно да и говори и да я пита някакви неща, като я наричаше „Мило!”.

Покойни ми Айнщайн, моля те, ако си някъдето от където можеш да ме чуеш или прочетеш, кажи ми, как е възможно това? По кой закон се случва подобно нещо в двадесет и първи век? В центъра на, цитирам: „Зимната столица на Балканите”? Значи „Милото” кацва на една камара камъни по възможно най-трудния начин, а той и вика „Мило, това!” и „Мило, онова!”.

Започвам да мисля и да търся логика в това, което видях.

Първо: Явно той не и е мъж.

Второ: Като не и е мъж – явно тя плаща сметките.

Трето: Като плаща сметките – явно е „Мило!”.

Четвърто: Като е „Мило!” – явно не може да греши при никакви обстоятелства!

Като се замисля и виждам, че мога да продължа още много дълго тази причинно-следствена връзка. Ето и още нещо, което ми хрумва, но не мога да се въздържа и ще ви го споделя. Ами ако той и е казал небрежно: ”Мило, паркирай ето там.”? И ако не и е посочил точното място, а просто е изсипал небрежно тези думи, заслепен от радостта, че са стигнали невредими до целта – БАНСКО? Ами ако се страхува бурята да не го връхлети него, че е дал толкова неясно обяснение, че тя си е помислила, че това е възможно и . . .го е направила?

Сигурен съм, че жените, които четат това сега, няма да се съгласят с мен и ще кажат, че има мъже, които карат дори по-зле от най-зле каращата жена. Сигурен съм, че и организации за защита на жените шЕфьорки ще скочат да ме бият с думи и съскане, но факта е факт! Вижте снимките по-долу!

Знам, че ако бяхте видели лицата на двамата описани герои щяхте да сте доста по наясно с това, което ви пиша, но поради уважение към трагедията на този мъж, която е следствие на безгрешността на „Мило”-то, реших да снимам само возилото, което нещастно остана на камъните, като паметник на безкрайността на човешката глупост, за която Айнщайн се е произнесъл много преди мен.