Днес във вестник "168 часа" попаднах на една публикация за евтаназията. Сетих се, че у нас се надигна глас "За" и "Против" евтаназията. Някак си в този момент като чели всичко около мене спря. Дори се върнах назад във времето.
Историята започва миналата есен, когато онези неща, които никога не могат да се случат в нашето семейство се случиха. Онези неща, които виждаме само в тъжните филми или три пресечки по-нататък у едни хора, за които наш приятел ни е разказвал.
ДА! ТРЯБВА ДА ИМА ЕВТАНАЗИЯ!
Заявявам го сега, защото не искам да си помисли някой, че съм против! Трябва да има евтаназия, защото това е един от най-хуманните начини у нас, в красива, малка, бедна и некадърно управлявана в последните . . .не знам вече колко години България, да си отидеш с достойнство и без мъки!
Сега се връщам на историята, за която искам да ви разкажа. Миналата есен, след цяло лято "лекуване" от каквито се сетите болести от Джи Пи-то и от кадърниците в Пулмологията, се оказа, че моята майка има рак на белия дроб. Естествено, че никой по време на лечението, дори и в Пулмологията, не и направи и една рентгенова снимка. За това пък тя "обядваше" с купища лекарства. Вечеряше с тях. Сутрин ги взимаше за закуска и ако случайно огладнее - нощем отново пиеше лекарства. Все предписани и на "око" и с цел поддържане родната фармацефтична индустрия и вносителите на чужда такава, количеството беше определящо. Когато тръгнахме по трънливия, дълъг, стръмен, неасфалтиран и претоварне от други движещи се по него пациенти, към спасителните и "безплатни" лекарства, вече беше твърда късно. ТВЪРДЕ КЪСНО!!!
Какво преживяхме ние, близките, това не е важно. Сега, без да искам да се натрапвам и да претоварвам съзнанието ви с тъжни и мрачни картини, ще се опитам леко и без напрежение да пресъздам това което преживя майка ми. Или поне тази част, която аз видях от нейните мъки.
Започвам с това, че у нас онкоболните НЕ СА БОЛНИ! Представете си, че има някакъв здравословен проблем - настинка, бронхоплевмония или друго нещо. .. Като разберат от "Бърза помощ", че е онкоболен и. .. идват, ама друг път. Добре де, до един, два или четири часа може и да дойдат. Тогава започват да обясняват, как това било от основното заболяване и как те нищо не могат да направят. По-лошото е, че казват в прав текст - вие имате диагноза и по спешност в нито една болница няма да ви приемат. Представяте ли си какво му е на човек, като чуе такова нещо за близък? А можете ли дори да се опитате да си представите какво му е на близкия, който седи безпомощен и бере душа. Надява се на нещо и вижда, че такова НЕЩО няма! А знаете ли какво е чувството, което изпитва болният, ако е медицинско лице и всичко разбира? Разбира го дори по-добре от близките си! Аз не знам какво е чувството. Аз знам само как гледат очите. И как въздуха не стига. И как на четвъртия час от "Бърза помощ" звънят по телефона за да ни питат "Какъв беше вашия случай, за да знаем какъв специалист да ви изпратим?".
Трябва да има евтаназия!!! Трябва да има и смъртно наказание! За тези, които спират, отклоняват, не позволяват достигането на лечебните препарати, медикаменти и т.н. да стигнат навреме до болните! Не може да не усвоим 10 милиона лв. а да съберем от бедните хора за "Българската Коледа" 1.8 милиона. Това е наказуемо! Но да сте видели някой да е наказан за подобно престъпление спрямо хората?
Няма и да видите. Като шофьора на магистралата, който катастрофира с автобуса в дупка на пътя и се оказа разследван и обвиняем за непредумишлено убийство! Че той ли не оправи дупката? Той ли е пестил от материал или е давал рушвети за да получи правото на ремонт на пътя???
Знаете ли колко са леглата за палеативни ( простете ми ако бъркам някои термини ) грижи за онкоболни в София? Момент, преди това да обясня, че "палеативни" грижи означава грижи на легло. Тоест, за някой, който е толкова болен, че трябва да лежи и да има медицинско наблюдение и лечение, може би. . . Е, в София са БИЛИ 8 или 9. Във Военна болница са БИЛИ! Сега и тях ги няма. Закрили са ги. Май има няколко в Пловдив, но не съм сигурен. Под секрет един лекар ми каза защо не приемат онкоболни по спешност в болниците. ДОРИ И В ЧАСТНИТЕ! Защото няма болница в България, а навярно и в света, която да иска да има смъртни случаи на своята територия. А тежко болният от рак няма да се излекува. Приемат ли го - няма изписване! Дори не искам да се връщам на темата за близките. Ами ако нямаш близки? Препоръчват хоспис. Да, ама ако си пенсионер и си с пенсия под 200 лв. как ще си плащаш по 30 -40 лв. на ден? А лекарствата? Само да вметна, в едно от спешните отделения дежурната лекарка в присъствието на екипа на "Бърза помощ" и на нас, близиките, разбирайте и болната, се изправи в цял ръст и на висок глас каза: "Защо ни я водите, нали знаете, че не приемаме онкоболни?"
Знаете ли, че поне месец е нужно и то ако сте късметлии, за да ви дойдат лекарствата за химиотерапията в конкретното болнично заведение?
Майка ми казваше:"Не ме е страх, че ще умра! Страх ме е, че ще се мъча!"
ДА! ДА! ДА! ХИЛЯДИ ПЪТИ ДА НА ЕВТАНАЗИЯТА!!!
И както обичам да казвам от някое време:"Последният да затвори вратата на България!" Ама хубаво, за да не дойдат други хора при тези управници, които след всичко, което изписах, трябва да напомня, че сами сме си избрали!
ДА! ДА! ДА! ДА НА ЕВТАНАЗИЯТА!!!
И сега, когато пиша тези свои мисли очите ми са пълни със сълзи. Плача като малко дете, защото спомените за мъките, които не можах да спестя на майка ми ме връхлитат. Плача и за това, че сме овчедушни и безропотни. Плача за това, че такива ще си останем - преклонени главици, които сабя не ги сече! Простете ми разпокъсания разказ и , може би, не до там добре изложениете мисли, но наистина съм разстроен и то доста!
Хора, трябва нещо да се промени! То е в нас! Да започнем с това да дадем на тежко болните или на техните близки, да решават правото на евтаназия! Това е един от най-хуманните начини да си отидеш от този свят с достойнство ако си тежко болен в България!
ДА! ДА! ДА! ДА НА ЕВТАНАЗИЯТА!!!

Скъпи приятели,

на 28-ми юни в най-добрия клуб за музика на живо в България, София Лайв Клуб, някои от най-изявените български рок музиканти, подкрепени от оперни и поп изпълнители, изнесоха благотворителен концерт. Целта бе да се съберат средства за малката Амелия.

Това е адреса на страницата и във фейсбук: http://www.facebook.com/pages/%D0%B4%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%B0-%D0%90%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F/143461862337636

Там можете дасе запознаете с проблема и и да видите лъчезарната и усмивка. Не знам дали това са най-изявените български музиканти, но знам, че са хората с едни от най-големите сърца, които познавам. Имам удоволствието да познавам повечето от тях лично и за това го твърдя. Те направиха каквото могат. Сега е наш ред.

Да знам, че има хиляди такива каузи и не можем да помогнем на всеки, но ако имате още малко сили, МОЛЯ подкрепете Амелия! На номер 17 777 за всимчки оператори можете просто да изпратите СМС с текст DMS AMELIA или да видите манковите сметки в страницата и във фейсбук и да направите дарение по банков път. Смс-ът ще ви струва само 1.20 лв.

Да бъдем още малко човеци!

Благодаря ви!

По-долу съм публикувал снимки на участниците в концерта по реда на тяхното излизане. Не обявявам имена, защото това са известни на всички изпълнители.

БЛАГОДАРЯ ВИ КОЛЕГИ!

Залеза обагря в злато всеки цвят. . .



По-бърз от вятъра. . .





Екстаз. . .

Добро утро! Но утрото, поне според мен никак не е добро! Не спах цяла нощ и мислих за това, че ако минеш през дупка на магистралата и катастрофираш, убивайки осем човека, си обвиняем в непредумишлено убийство поради непредпазливост. Аз си мисля, а не трябва ли да се предяви подобен иск и към шефа на това управление, което отговаря за магистралите? А също така и към министър Плевнелиев? Нали те са отговорни за състояниети и качеството на пътищата? Някой може ли да ми посочи един пример, когато частно превозно средство е било потрошено поради дупки по пътищата и държавата е платила? Ами когато е катастрофирало по същата причина? Някой, някога е взел някакви пари за да приеме този път с условия на договора, които са изгодни на някой. Това е повсеместна практика и всички го знаят. Как и защо са се появили дупки в пътя никой не го интересува, защото ще се тръгне обратно по веригата. ВИНОВЕН Е ШОФЬОР, КОЙТО Е МИНАЛ ПРЕЗ ДУПКАТА! НЕ Е ВИНОВЕН НИКОЙ ДРУГ! И ПРАВИЛНО! КОЙ ДА Е ВИНОВЕН??? ИДВАТ ИЗБОРИ! А И ДА НЕ ИДВАХА - ВСЕ ТАЯ! ОБИКНОВЕНИЯ ЧОВЕК Е ВИНОВЕН!!!

Имам предложение. Хайде да си направим една "екскурзия" всички заедно до някъде, както в края на деветдесетте, а и през седемдесетте на миналия век, наши сънародници тръгнаха еднопосочно. И последният ДОБРЕ да затвори вратата на държавата, зажото така ще предпази други хора от нашите държавни бедствия тук!

Днес е празника на детето. Всички сме били деца. Или иначе казано:"И ние бяхме като вас, и вие ще станете като нас!". И това си е самата истина. Лошото е, че забравяме тези неща. А всеки от нас има снимки от този ден преди мноооого години. Един облечен като зайче, друг като Малвина, трети като нещо, което не прилича на нищо, поради проваления опит мама и татко да се направят на костюм-майстори от народния театър с нещата от мазата на баба. Но това са нормалните неща. 
Седя си кротко у дома. Тракам си на компютъра, както си му е реда. И в един момент, някъде точно в 13.30 ч. чувам детски песни. Силно непознати за мене и не до там добре изпълнени. Но това го пренебрегвам. Тутакси изтичвам на балкона и какво да видя? О, чудо! В нашата градинка някой прави празник на децата. Сега, въпроса защо в 13.30 ч. започва, вероятно си има своето логично обяснение. Но всъщност не критикуването е целта на това писание. Просто скочих. Взех си фотоапарата и заснех някои моменти. Вие ще видите прекалено малко от тях, но аз ще ви кажа, че бе пълно с родители и деца и всички се усмихваха. Оказа се, че в нашата махала имало и деца.
В реда на нещата имаше майки, който танцуваха стърчейки с ръст и половина над всички, само и само да вдъхновяват отрочетата си. Имаше и баби, които невъзмутимо седяха на пейките и плетяха за да не губят време. Имаше татковци които свириха и пяха и такива, които снимаха с фотоапарати. Но най-важното е, че това не е общинска инициатива, а на майките от квартала. Помогнал им съседен детски клуб. Магазините на нашата улица пък дадоха по някое подаръче. А аз от своя страна ще им подаря снимките, които направих. Както казах, за вас ще има само "Избрано от златния фонд на Мартин Кърнолски".
Бъдете щастливи, деца, на 5 и на 105 години! И не забравяйте, че Малкият принц е жив и той е в сърцата ни! Само от нас зависи дали ще живее вечно или не.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

















 

Скъпи приятели,
понеже знам, че всеки от вас е много зает, а още повече бърза, когато е на път. Знам, че нямате време да спрете за секунда и да се огледате. Повярвайте, има какво да се види! Ето аз защо спрях - да снимам този прекрасен пейзаж. А знаете ли как се загледах в него? Бях пуснал да влиза свеж въздух в колата и започна да ухае прекрасно. Но не на новия ароматизатор, а на нещо, което бе непознато за мен, но прекрасно. Дано поне малко съм ви предал аромата чрез тази фотография!
Желая ви прекрасни мигове, в които да спирате за да се зарадвате на красотата, която ни заобикаля!

Дълго си мислех как да опиша видяното от мен и заснето от камерата ми. Това е нещо, което човешкият мозък трудно приема за вярно, дори и когато го види. Айнщайн е казал: „Във вселената има две неща, които са безкрайни – времето и човешката глупост. За първото, обаче, имам съмнения!”.

 

По стечение на обстоятелствата и на мен ми се случи да отида за два-три дни на почивка и то в Банско. Бях решил и ски да карам, но в последните дни от сезона снега бе тежък и неприятен за каране. Това ме разколеба. Но това не е важното, което искам да ви споделя. В свободното от вино и жени – жени и вино време с моята прекрасна и по-умна половинка се разхождахме из Банско, Разлог, Добринище и други околни и добре застроени места. В един прекрасен слънчев ден се разхождахме из центъра на Банско. Не бързахме. Току що бяхме поели поредните огромни количества храна и беше време да я разходим по чаршията. Много други хора, подобно на нас, също се разхождаха с умърлушен и приспивно-унесен вид. Точно в центъра на града между две от най-популярните механи и до паметника на Неофит Рилски има едни тревни площи, които са оградени с бетонно стъпало около 30 сантиметра високо. Върху него са поставени огромни речни камъни с височина около 40 – 50 сантиметра. В тихият и нищо не очакващ бански следобяд, когато майки с деца са насядали по пейките, а техните съпрузи и бащи тихичко отпиват биричка, в прекрасния ден, неочакван тътен, предшествуван от ръмжене на четирицилиндрово возило, събуди от унеса иначе нищо не подозиращите хорица. Изплашено куче изквича като прегазено от колоездач-екстремист. Тътена събуди и някой по-леко спящи бебета в Разлог и в Якоруда. След което се събудиха и мъжете с бирите. И, О ЧУДО!  Насред китна група от речни камъни с подобаващо горд и непукистичен вид бе кацнало едно. . .  BMW.

 

Както ще видите от подробно направените снимки, това гордо чедо на немското машиностроене се представи добре – успя! Може би защото жребците, скрити под капака на колата бяха обяздени и водени умело към непристъпната каменна общност с елементи на градинска архитектура и съвременно голф игрище от . . .ЕЗДАЧКА!

 

. . .да се върнем на тътена. След като хората се събудиха от леката си дрямка, децата се разплакаха, а мъжете се втурнаха към източника на шума и аз, поради близостта си със събитието, хукнах на там. И какво видях? Един мъж на около 35 – 40 години обикаляше около все още работещата кола. Гледаше с недоумение. За по-малко от минута спонтанно събралата се група от около 25 мъже - разбирачи започна да дава акъл кое как трябва да се направи, за да се освободи нещастното возило от гордия пирински пиадестал. Притича и един младеж, който единствен си позволи да контактува с мъжа, който все още оглеждаше угрижен колата. Вероятно хазяин или приятел, при който са дошли на гости ездачката и въпросния мъж - оглеждач -  облечен в бяло и съвсем подходящо като за бутане на кола, носене на куфари и други подобни мъжки дейности. От време на време се приближаваше към прозореца на колата и казваше нещо на шЕфьорката. Тя излезе от колата след 5-6 минути мълчалив престой на висота! И тогава стана другото чудо!

 

Вместо този добре сложен, сравнително млад човек да вземе, че публично да шибне два шамара на шЕфьорката, да и избие поне два предни зъба, та да го помни докле е жива, да и посини барем едното око с перманентен грим, той започна нежно да и говори и да я пита някакви неща, като я наричаше „Мило!”.

 

Покойни ми Айнщайн, моля те, ако си някъдето от където можеш да ме чуеш или прочетеш, кажи ми, как е възможно това? По кой закон се случва подобно нещо в двадесет и първи век? В центъра на, цитирам: „Зимната столица на Балканите”? Значи „Милото” кацва на една камара камъни по възможно най-трудния начин, а той и вика „Мило, това!” и „Мило, онова!”.

 

Започвам да мисля и да търся логика в това, което видях.

Първо: Явно той не и е мъж.

Второ: Като не и е мъж – явно тя плаща сметките.

Трето: Като плаща сметките – явно е „Мило!”.

Четвърто: Като е „Мило!” – явно не може да греши при никакви обстоятелства!

Като се замисля и виждам, че мога да продължа още много дълго тази причинно-следствена връзка. Ето и още нещо, което ми хрумва, но не мога да се въздържа и ще ви го споделя. Ами ако той и е казал небрежно: ”Мило, паркирай ето там.”? И ако не и е посочил точното място, а просто е изсипал небрежно тези думи, заслепен от радостта, че са стигнали невредими до целта – БАНСКО? Ами ако се страхува бурята да не го връхлети него, че е дал толкова неясно обяснение, че тя си е помислила, че това е възможно и . . .го е направила?

 

Сигурен съм, че жените, които четат това сега, няма да се съгласят с мен и ще кажат, че има мъже, които карат дори по-зле от най-зле каращата жена. Сигурен съм, че и организации за защита на жените шЕфьорки ще скочат да ме бият с думи и съскане, но факта е факт! Вижте снимките по-долу!

 

Знам, че ако бяхте видели лицата на двамата описани герои щяхте да сте доста по наясно с това, което ви пиша, но поради уважение към трагедията на този мъж, която е следствие на безгрешността на „Мило”-то, реших да снимам само возилото, което нещастно остана на камъните, като паметник на безкрайността на човешката глупост, за която Айнщайн се е произнесъл много преди мен.

 

 

                                 Има такива дни

          Има дни като днешния. Всъщност има много такива дни, но ние не ги забелязваме, не ги отбелязваме в календарите на спомените си, не ги виждаме, дори когато те ни спъват грубо и нарочно. Просто всичкият свят и всичката невървежност се изсипват наведнаж върху главата ти. А тя, горката ( главата ), е една и за добро и за зло, както казва народа.
           Най-близките са за това да бъдат обиждани и да прощават след това. Семейството е за това да ти дава спокойствие и вяра, че слънчицето може да не сгрее нашата улица, но поне ще я освети. Работата е за това да ти вдъхва самочувствие, че и ти си дал нещо на света. Тълпата е за това да ти вика ту Осанна, ту разпни го. Трамваят е за това да те клати, скърцайки по бул. Христо Ботев. Интернет е за да те свързва със света, който всъщност нехае за теб. Колата е за това да ти „поиска” НЕОТЛОЖНО 250 лв. за ремонт, точно когато нямаш 25 такива. Здравето е за това да го тормозиш и изтощаваш, то да ти го върне тъпкано на старини. Електричеството е за това да те дебне и да те друсне, когато най-малко очакваш или да спре, точно преди гола на националния отбор по футбол. Междо другото единствен в цялата квалификационна фаза за поредното европейско или световно първенство. Усмивката ти е за това, да показваш културно зъби и да твърдиш, че си мноу свестен, когато никой дори не знае кой си и за какво се бориш. Ти самия си за това, да търпиш себе си – такъв, какъвто никой не би те изтърпял.

Има такива дни. Всичко ти се струпва пред краката и като се спънеш във всичкото то се оказва на главата ти, защото си паднал на нея. Боли, ама се усмихваш през зъби, до като приятели и семейство ти говорят и успокояват, до като трамвая те кара към Пирогов или си сам в тъмното, понеже тока е спрял, търсиш лепИнка за „против кръвотечение”-то от челото. Или пък адреса на най-близката частна клиника току що е изчезнал от екрана на компютърата ти, защото  интернета се е „сринал”. Или пък шарнира на колата ти е изпаднал, счупил се е и дори е блокирал половината ти предно ляво колело. Или пък точно сега има мач на националния и изобщо не е важен за крайния резултат на първенството и класацията на отбора, но дори шофьорите от „Бърза помощ”, заедно с лекарите го гледат и се бавят с оправданието, че имат мнооого адреси и не смогват. Или пък просто ти е каръшкия ден. Или всъщност ти си ГОЛЯМ карък и всичко друго ти е едно безмислено оправдание, но все пак, като нормален човек си се успокояваш с другите около теб! Или просто не кефиш Дедо Господ и той се забавлява, като ти поставя все по-кофти перипети за преодоляване. Или всъщност такъв е живота – сУрав и кУрав! А тълпата те съжалява и клати глава с ръзбиране и почти вниква в проблемите ти, до като здравето ти се смее за това, как е трябвало да мислиш на време за някои неща. Роднините уж те подкрепят, но те гледат с укор. Ти едвам се търпиш - не е лесно да живееш със себе си!

Има такива дни. . . Адски са гадни, нали?

Фотографии: Мартин Кърнолски

Скъпи приятели,

за мен бе огромна чест и удоволствие да присъствам на невероятния концерт, който Белослава, маестро Живко Петров, Димитър Семов, Антони Рикев и Росен Захариев подариха на софийската публика в клуб "Студио 5" и да запечатам с фотоапарата си някои мигове, които да предам и на вас. Публикувам снимките без коментари, защото смятам за излишна всяка дума.

Мартин Кърнолски

Къде си

На мама

 

Реки изплаках, но няма да се върне.

Душата и, обаче, от тука никак не е тръгвала.

Но как душата да прегърна,

Когато моята душа лежи повехнала?

 

Опитах всичко – и с добро и с лошо.

Рушвет предложих – себе си да дам.

Но Господ взима теб и не признава нищо,

Което не е писано и няма го във Неговия план.

 

Опитвам се напред да крача и мъката си да стопя.

Опора търся в работа и във добри сърца. . .

Но нямам сили. Падам. Чувствам, че горя. . .

Къде си, мамо? Търся те във всички срещнати лица!