Облени в светлина и викове
стоим изтръпнали, самички -
добре въоръжени зверове.
Готови сме за кръв и битки -
тренирани, нахъсани, мъже. . .
Но спомените ни ще бъдат плитки,
ако спечелят "ТЕ".
А "ТЕ" ни чакат на Арената
подготвени в годините преди,
въоръжени с опита на времето
и хиляди спичелени войни.
Арената! Арената! Арената!
А можехме да сме в трибуната сега. . .
Не Ложата - Трибуната!
До Ложата ни чакат тонове борба.
А на Трибуната се крият слабите
решили да не дишат тук прахта
от битките на голиатите
държащи във десница свойта свобода.
"Гладиатори" наричат ни -
защото в битка сме за своите мечти.
Но виждаме в лицата ви угрижени -
вас щастие подобно няма да ви сполети!
След нас остават само счупени неща
в кутия от обувки - долу в гардероба:
гребен, огледалце, чифт ненужни очила -
нищо не отнасяме във гроба.
След нас остават куп несвършени неща -
да идват често у дома, да сядат, да говорим. . .
Веднъж на седем дни край общата софра
със бъдещи проблеми да се борим.
След нас остават само хубави неща
във мислите на родственици и приятели,
красива снимка с моята жена
и наш`те мисли - мисли на мечтатели.
Морето реве с цяло гърло. . . Огромната си мъка, събирана сълза по слъза, стон по стон сега излива наведнаж. Блъска с вълни-ръце във вълнолома на своята младост. . .
Безпомощно протяга надежда и се моли гръмогласно да му позволят да докосне за последен път своята любима. Своята любима лодка, която сега стои на брега и чака някой със силни и млади ръце да я потегне и да я пусне пак на вода. За да позволи на своя любим да я обгърне с нежните си ръце в меката си прегръдка. . . За последен път. . . Никой няма да дойде и да им подаде ръка за да могат отново да потанцуват заедно, пък макар и за един ден или дори един час. . . Морето продължава да ридае. . . Пръска сълзи по кея. Едничката му утеха е, че някоя от тях ще стигне до изгнилите и напукани дъски на старата любов, на любимата лодка. Ще се спусне по бръчките на олющеното и лице и ще се загуби в някоя пукнатина, водеща към най-съкровените тайни, които старата лодка крие. А две очи ги гледат и плачат. Плачат безмълвни и неутешими. Плачат безсилни. . .
Един стар рибар излиза всяка сутрин пред своя дом, така, както е излизал всеки ден в открито море. Но сега излиза за да гледа тъжно морето седнал не в лодката на неговата младост, а на грубо скована пейка. Седи и гледа своя стар другар. . . Те са си споделяли всички тайни и копнежи. Заедно са се радвали на успехите. А сега заедно скърбят. . . Сълзите на стария рибар се спускат по лицето му. Следите от бурна младост и сизифов труд са толкова дълбоки, че някои сълзи потъват в тях досущ като в пукнатините по бордовете на старата лодка. А тези от тях, които успеят да се отронят падат на стария калдаръм - вкаменените сълзи на града. Докосват се до онези помисли, които старото рибарско селище всеки ден отново и отново излива към морето, но те никога няма да го достигнат. Ще стигат само до кея на споделената любов. . . Ще се сливат със сълзите на стареца. Ще наблюдават мълчаливо и ще продължават да се надяват. . . Да. . . Да. . . Да. . . Така би прозвучала светлата въздишка на стария фар. Той е бил свидетел на не една любов, на не една раздяла. . . Стои и всяка нощ разказва тази история на своите другари- самотни спящи чайки, буреносни облаци и звезден небосвод. Разказва я на всички, които могат да чуят светлия му глас, преминавайки по морски пътища и поглеждащи към самотно стърчащия фар на края на кея. . .
За трета поредна година родните ни популярни и не популярни таланти се опитват със зъби и нокти да се докопат до участие в конкурса за песен “ЕВРОВИЗИЯ”. И за трета поредна година ние, българската публика, бяхме подложени на стрес, унижение и безочливо поведение на хората от “тиливизора”.
На какво ли не се нагледахме и тази година! Пореден щурм на хора, които си мислят, че ще изненадат света. Трябва да признаем, че имаше и нещо много хубаво в организацията тази година. БНТ направи решаваща крачка към промяна на подбора на песните. БНТ поръча и финансира песни. До колко шуро-баджанаците се уредиха и до колко не – видяхме. Но важното е, че има алтернатива на това куцо, кьораво и сакато да представя немощни авторски опити за създаване на изкуство. Регламента позволява такъв вид подбор и аз съм ЗА! Друг въпрос е как точно се подбират авторите, на които се предлага да напишат песен по поръчка на БНТ и да вземат участие в конкурса.
Дали бяха нагласени гласуванията никой няма да каже. Но всички видяхме, че едни популярни в по-специфични културни слоеве музиканти, като Елица и Стунджи, успяха да направят силно впечатление. Други популярни в съвсем различни културни слоеве музиканти, като Устата и Софи Маринова, не успяха да мобилизират своята аудитория въпреки липсата на дириктни конкуренти от чалгата или поп-фолка ( има ли значение как ще го наричаме? ) и рапа.
Дали не сме закъснели с такъв вид музика за Евровизия, какъвто ни поднесоха Елица и Стунджи? След Лорди миналата година, кое ще впечатли преситената европейска публика? Факт е обаче, че екзотични държави с екзотични песни се харесват на Европата. Но е и факт, че това са държави от бивша Югославия – сиреч, огромна маса, която сега е раздробена на части с подобни езици и общ шоу пазар. Ние, ни рак и риба, сме сами. Но трябва да отбележим, че Мариана Попова успя да посети преди финала в Гърция само Кипър и да представи песента си там. Знаете ли, че кипърци масово са гласували за нея? Мислете!!! Кафе обиколиха много държави, но пък с песен на Стиви Уондър няма как да изненадаш никой. Е, може би няколко български девойки на по 16 години, които не знаят кой е чичкото, дето е написал първообраза на Лорейн.
Тази година донесе и още нещо. Донесе опит да се представят песните по интересен и нестандартен начин. Донесе и мисълта в главите на българските шоумени, или поне на част от тях, че хората отдавна слушат музика и с очите си. Няма да засягам темата – “Звездите на Пайнер – звезди или незбъднати желания на мъжката половина”. Но така или иначе, Пайнер ни учат на това как трябва да се прави шоубизнес. Видяхме няколко много сполучливи сценични представяния на родни песни. Традиционно Каризма бяха помислили за цялото шоу предварително. Устата и Софи Маринова направиха също не лош опит да впечатлят публиката с ефектно представяне на песента си. Но като чели и добрите клипове, които БНТ направи и между другото това е много сериозна крачка в мисленето на професионалистите от обществената медия, и те спомогнаха за доброто впечатление оставено в публиката от представяните песни.
За мен остават няколко въпроса, които чакам с нетърпение да им намеря отговорите.
Първият – можем ли с песен, която ние българите не можем да повторим, да впечатлим европейската публика? Не е тайна, че никой не помни мелодията на песента на Елица и Стунджи. Не я помни защото такава почти отсъства. Но пък на мен ми се струва, че след Лорди, които също просто ни впечатлиха, ние имаме своя шанс. Не се надявам на нищо друго освен влизане във финалната десятка.
Вторият въпрос е – дали доброто начално ускорение, което БНТ даде на Елица и Стунджи ще бъде запазено и за следващият етап от надпреварата или ще станем свидетели на половинчата работа поради липса на всичко друго освен оправдание?
Третият въпрос е – дали българската публика ще е така толерантна към нашият дует и ще пее “осанна” дори и ако те просто се представят достойно, а конкурса се окаже с непреодолими за артистите на малка България условия. Условия, които важат за всички, но както писах по-горе, ние сме сами всред приятелски настроени народи, които нищо не знаят за нас.
И на края си мисля, че трамплина, който всички мислят, че е Евровизия, не е никакъв трамплин без помощта на цял един мениджърски отбор, който да ръководи представянето и преди и след финала на Евровизия. Не е трамплин и без финансовата намеса на мощен продуцент. Не е трамплин и без ясната визия за бъдещето на конкретният изпълнител.
Е, само цел ли е или е самоцел участието на наши родни изпълнители на този иначе голям, но със съмнителен престиж европейски конкурс?
Силно вярвам и се надявам, че имаме добри и качествени изпълнители, които ние сме избрали чрез вота си и, които ще ни представят повече от достойно на финалите във Финландия! Желая го от сърце! Успех, колеги!
Окъпан в бледа светлина
И сетен грим положен вещо
Като за среща с нечия жена. . . .
След миг ръце приятелски ще те поемат
Последно Изтока ще видиш как блести
Далеч от теб е твойто бреме
Далеч си ти, далеч сред хиляди звезди. . .
Ръка протяга се и хвърля шепа пръст
В челото удря те - не виждаш нищо!
Друг някой ти поставя кръст
Ужасно черен, ръбест и надписан пищно.
Сега си сам тъй както бил си винаги
Затрупан с пръст и хиляди цветя.
Живя добре. Опита всичко ти.
Последно "Сбогом!". Твойто "Аз" умря. . .
Хиляди децибели и километри в час.
Колко радости още ще носиш,
колко грижи - и на теб, и на нас!?
Син балон, плаж, слънце в косите.
Детско безгрижие. Смях и сълзи.
Мама и татко - вяра в очите.
Четири педи високо - ЩАСТИЕ, ТИ!
Защо реших и аз да си направя блог?
За жабата и коня, дето го подковавали знаете, нали? Е, щом жабата може - значи и аз мога.
Всъщност истината е съвсем друга. Моите мисли така ми тежат понякога, че трябва да се отърва от тях. Има неща, които ме вълнуват и бих искал да споделя с някой, който също се вълнува от тях. Има неща, които не мога да споделя с близките си и други, които пък не мога да споделя с вас. . .
При всяко положение имам нужда да споделям и за това реших, че тази форма е удачна.
Не претендирам за нищо повече от това: Всичко, което съм публикувал в този блог са неща, които ме карат да се замислям!
