Добро утро, България!
Събудете се! Момента дойде.
Непреодолима загуба и огромна мъка – това е усещането от „доброто утро“ последвала „леката нощ“ на 18-ти юли.
Аз съм в Бургас. Много мои приятели ме питат как съм и какво видях и чух. Питат ме и приятели от чужбина. Имам приятели в Израел. Приятели от училище, от консерваторията и от професионалните ми контакти, но останали за винаги.
Нас ни разтърси веднъж и всички сме на бойна нога. А там в Израел това се случва постоянно. Как ли живеят тези хора там? Питал съм ги – било се свиквало. Нито мисля, че мога да свикна, нито ИСКАМ да свиквам с такива неща! За мен крачката е направена и сега, макар, че не ми се иска да го вярвам, ми се струва, че всяка организация с терористични намерения ще се опитва да повтори този акт на наша територия. Дано не съм прав!
Питат ме какво и как съм видял и чул. Нищо. Всичко е от новините и от приятели, които работят на летището. Приятели, които са били наблизо по време на инцидента и са видели или чули. Но дори и това ми се струва достатъчно. Не искам да виждам снимки от инцидента, за да събера впечатления. Не ми трябва и да съм на място. Не ми трябва да се случва такова нещо в иначе прекрасната ни родина.
Добро утро, България! Но утрото, което последва „леката нощ“ никак не е добро. То ще отмине и друго ще дойде, но това утро няма да се забрави лесно! Нито скоро. . .