Пътя

 

По този път вече никой не минава. . .

Минават само спомени и мъничко тъга.

Дори и слънцето все по-рядко го огрява,

Но за това пък тъне във мъгла. . .

 

Превземат храсти и треви паважа,

От всяка дупка никне бурен нов.

Седя, мълча и гледам го. . . Какво да кажа?

Да продължа напред не съм готов!

 

Като ръка протегната за поздрав

Поклащат клоните си стари дървеса.

Последен поздрав. . . Всъщност „Сбогом!”.

Ще тръгвам. По своя път аз трябва да вървя.

Лекичко само му куца ритъма... Дано не те подразня с това как го виждам аз.


По този път отдавна никой не минава,

потънал в спомени и мъничко тъга.

Дори и слънце все по-рядко го огрява,

и все по-често тъне във мъгла. . .



Превземат храсти и треви паважа,

От всяка дупка никне бурен нов.

Мълча и гледам го. . . Какво да кажа?

Да продължа напред не съм готов!



Като ръце протегнати за сбогом

Поклащат клоните си стари дървеса.

Последен поздрав. Тръгвам с бога

в душата си. Към своята съдба...

Благодаря! Харесва ми!