Прочетен: 4084 Коментари: 9 Гласове:
Последна промяна: 19.02.2011 17:03
Защо казват, че оценяваш нещо чак когато го загубиш? Явно си бил сляп преди или си мислил, че ще е вечно твое. Защо световният шампион не плаче на финалната линия, а на почетната стълбичка? Явно не може да осъзнае какво е спечелил и му трябва време.
Явно ни трябва време. А време няма! Лети и ни оставя да го гоним. . . И винаги ни взима по нещо. Виж, ако останеш на едно място няма нищо да ти вземе, защото истината е, че всяко удоволствие се заплаща с поне малко неудоволствие! Да застигнеш времето и да си в крак с него не знам дали е удоволствие, но когато то ти вземе най-скъпото, то тогава МНОГО боли!
Днес безбрежното Време взе най-святото нещо, което някога съм имал - цели 42 години, но безкрайно малко. Взе човекът, който ми даде живот и ми даваше не еднократно цялата вселена за да бъда аз добре, при това с цената на всичко. Взе нещо, което никой няма шанса да избира, но ако има моя шанс да получи това, което аз получих, то тогава трябва да го брани и да се старае да го запази максимално дълго. Взе моята майка. Взе ми усмивката, надеждата и сведе главата ми. Скърши снагата ми, но преди това накара раменете ми да паднат унили и ръцете ми да не могат да си намерят място. Реки изплаках, но няма да се върне! Ревах с цяло гърло, но няма да се върне! Молих се, заплашвах, увещавах, но няма да се върне!
Днес е Китайската Нова Година. Силно вярвам, че това е едно ново начало. Силно вярвам, че тя е на много по-хубаво място и, че това не е краят на нашето общуване и че ще е винаги някъде около мен. Ако някога я срещна пак и успея да се върна, ще ви кажа дали е там, където се надявам, че и е мястото – в божествения рай, някъде близо до Дева Мария и вечното щастие!
Прости ми, мамо! Не бях добрият син, но бях обичащ син! Прости ми!
София
03.02.2011г.
У дома – сам и самотен!
03.02.2011 21:29
Мария
03.02.2011 22:12
04.02.2011 10:40
Майка ви беше човек с голямо сърце, което отваряше за всеки човек без да се страхува че ще бъде наранена, тя го отвори и за мен за едно кратко време...
Радвам се, че я познавах! Радвам се, че познавам и вас!
...и това вече е много трудно да го изрека...
Царство и небесно и нека Бог закриля всички ви!!
04.02.2011 10:50
Майка ми често говореше за теб!
М
05.02.2011 21:11
Много тежко е да загубиш родител,но така е устроен живота .Има начоло и край.Съчувстваме ти за сполетялата те огромна загуба.
БОГ ДА Я ПРОСТИ! ВЕЧНА ПАМЕТ!
чета го няколко пъти и си мисля, че и ти, и брат ти сте късметлии. Но и майка ви, със синове като вас...
Поклон
08.02.2011 22:13
М.Радева