Завръщане 1

Всичко се случи толкова бързо, че не разбрах бях ли в отпуска или сънувах. Сега се завръщам у дома. Не знам защо, но все пак чувствам и доста голяма доза радост. На хиляди километри от вкъщи, макар и посрещнат по един приказен начин, на мен вече ми се иска да съм се прибрал.

Влакът поддържа ритъма си монотонен. През прозореца гледам препускащи дървета, зелени поляни и пъстри цветя. Повечето пътници спят след тридневен музикален празник. На мен не ми се спи. Завръщам се.

Оставих частици от себе си, но и взех други от хората, които срещнах. Нищо от това, което се случи няма да се повтори отново така. Енергията, настроението, музиката, танците. . . нищо! Остава ми само радостта от видяното щастие и обич в очите на хората. А хората бяха всякакви по възраст, по социално положение, цвят на кожата, дължина и цвят на косата и по всякакви други признаци. Хора,  дошли на едно вълшебно място, за да срещат заедно изгреви, които се сливат със залези и после обратно. Дошли с единствения влак, който стига до гарата на гр. Несокер, в Швеция. При това веднъж годишно. А след три дни си тръгва обратно, отнасяйки обратно тази пъстрота, събрала се от цял свят.

Завръщам се от приказен фестивал, вълшебни нощи, зелени дни и много, много позитивна енергия.

Завръщам се без да знам дали съм станал по-добър. Завръщам се, но знам, че съм станал по-богат. По-богат на впечатления, познанства и красота.

Завръщам се щастлив!