Къде си

На мама

Реки изплаках, но няма да се върне.

Душата и, обаче, от тука никак не е тръгвала.

Но как душата да прегърна,

Когато моята душа лежи повехнала?

Опитах всичко – и с добро и с лошо.

Рушвет предложих – себе си да дам.

Но Господ взима теб и не признава нищо,

Което не е писано и няма го във Неговия план.

Опитвам се напред да крача и мъката си да стопя.

Опора търся в работа и във добри сърца. . .

Но нямам сили. Падам. Чувствам, че горя. . .

Къде си, мамо? Търся те във всички срещнати лица!