Живеем вечно на педали....забързано-задъхани!
Носим товара на гърба си и се крием под козирката на собствената си шапка.
И така препускайки към "Нещото", истинските нещица около нас, в нас и в другия остават невидяни, неусетени и....колко тъжно...несподелени! Така неусетно се оказваме сами, дори и на място, предназначено за двама....