Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Моите мисли за живота, който живея
Автор: neoart Категория: Изкуство
Прочетен: 369802 Постинги: 100 Коментари: 487
Постинги в блога
2 3 4 5  >  >>
29.10.2012 11:26 - За последно
Скъпи приятели,
това е постинг №100. С него искам да ви известя няколко неща.

Като начало това, че си сменям адреса на блог - www.misterfestival.blogspot.com
След това, че с последния си постинг тук искам да ви поканя на фотоизложба.

image


И като послесдно, но не по важност, каня ви и на моята страница във фейсбук:
http://www.facebook.com/pages/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B8%D0%BD-Mr-Festival-%D0%9A%D1%8A%D1%80%D0%BD%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8/237289419633666

Надявам се, че ще ме посещавате и там!

До скоро!

Мартин Кърнолски

Категория: Изкуство
Прочетен: 2467 Коментари: 1 Гласове: 5
Последна промяна: 29.10.2012 11:26

Това лято бях в двореца в Балчик. Любимо мое място.

На този адрес ще намерите още снимки:

http://misterfestival.blogspot.com/2012/10/blog-post_16.html







image
Категория: Изкуство
Прочетен: 1975 Коментари: 0 Гласове: 2
Тази котка ме гледа, сякаш си мисли нещо по мой адрес. Явно съм я изненадал. Снимах я в двора на Фотосинтезис в София.


image

Категория: Изкуство
Прочетен: 3570 Коментари: 0 Гласове: 3
Аз съм щастлив:

http://misterfestival.blogspot.com/

image
Категория: Изкуство
Прочетен: 1814 Коментари: 0 Гласове: 1
06.10.2012 12:31 - Нов ПЪРВИ опит
Скъпи приятели, вижте какво направих в опит да постигна по-голяма близост със съвършенството във фотографията.
;)

http://misterfestival.blogspot.com/2012/10/blog-post.html

Дано ви харесва!
Категория: Изкуство
Прочетен: 2328 Коментари: 3 Гласове: 2
15.09.2012 17:14 - Радост
Искам да ви запозная с една моя малка приятелка. Срещнахме се веднаж, но погледнете как ме гледа и ми се радва. Малко кокетничи и дори флиртува. Тя едва ли ще ме помни, но аз ще запомня тази усмивка за цял живот. И как не, нали съм я запечатал "на кадро". И аз искам да съм на такава снимка с такава усмивка. А вие?

image


Срещнахме се в Швеция в началото на месец август. Мястото е малкото градче Носекер. Далеч на север по време на фестивала УРКУЛТ, за който бегло ви споменах в предно мое писание. Дори публикувах и моя снимка в одеждите на готвач.

Дано да ви хареса този портрет направен от мен! Аз лично се гордея с него.
Категория: Изкуство
Прочетен: 2856 Коментари: 2 Гласове: 4
Това, което ме накара да пиша е положението с Йордан Опиц. И смятам, че трябва всеки да направи нещо за да убедим управляващите и конкретно президента Плевнелиев, че трябва да се отмени наказанието на Йордан Опиц.
Ето какво написах:

Уважаеми г-н Президент,
с цялото ми уважение и разбиране на Вашето натоварено ежедневие, се обръщам към Вас с молба за намеса и решаване случаят с Йордан Опиц по начин достоен и европейски.
Моля Ви, направете това, което е във Вашите правомощия за да отмените наказанието на Йордан Опиц!
Кажете ми честно, Вие няма ли да вдигнете оръжие срещу нападател във Вашият дом? Едва ли първо ще го попитате за здравен статус, години и семейно положение.
Г-н Президент, Вие можете да промените хода по това дело! Вие можете да покажете, че сте начело на България и можете да взимате правилни решения за да поправите грешки, които са направени от хора - действия и закони.
С уважение и надежда!
Мартин Кърнолски


Вие можете също да направите нещо такова. Ако много хора изкажат мнението си ще има тежест и президента ще се намеси. Аз вярвам в това!

Опитайте!
Категория: Изкуство
Прочетен: 5223 Коментари: 16 Гласове: 9
http://misterfestival.blogspot.com/



Категория: Изкуство
Прочетен: 1887 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 14.09.2012 10:15
18.08.2012 10:27 - Така реших
Знам, че не се прави така обикновено, но реших, че днес ще ви покажа няколко неща. Обикновено хората пускат на час по лъжичка, но аз съм ненаситен, когато става дума за уреди като лъжици, вилици и други подобни. За това се надявам да се насладите и вие на три съвсем различно "блюда" приготвени в моята "кухня".
Категория: Изкуство
Прочетен: 1317 Коментари: 0 Гласове: 0

Ти винаги

 

Ти винаги ще идваш

. . . предимно в трудните моменти.

Не зная там където си дали ме виждаш,

но знам, че там си със крилете бели.

 

Ти винаги ще идваш,

а аз ще зная, че си тук.

И после тихо ще отлиташ

без глас, без сбогом и без звук. . .

 

Ти винаги ще идваш

и няма нищо да очакваш.

Но знам, че тихо, като да издишаш

моите болки ще оплакваш.

 

Ти винаги ще идваш, мамо,

и не единствено в съня ми.

Ще идваш и ще си до мойто рамо

винаги – дори и през деня ми.

Категория: Изкуство
Прочетен: 1522 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 18.08.2012 11:36

Завръщане 2

 

-         - Хайде, седни сега на куфара, а аз ще дръпна ципа. Не, не върху жълтия. Върху кафявия. ГОЛЕМИЯ кафяв! ОХ, чакай, че май забравих да сложа сешуара. Къде отидоха децата? Сега ли намериха да закусват?! Имат сто часа във влака да закусват! Ох, така. Успях. Затворих го. Готово. Деца, тръгваме. Мими, ти отговаряш за федербала, чадъра и торбата с шапките. Още не знам защо ги взимаме, като дори не ги изкарвате от тази торба през всичките тези десет дни. Пепи, взимаш плавниците, дето и тях само ги носим. Вземи чантата на сестра ти. Не, не е тежка! Ако искаш до видиш какво е тежка чанта вземи тази на майка ти! Взимай и свиквай! Така ще е цял живот, сине. Какво сега? Изнесохме гардероба от вкъщи, а ти ми ходиш само с онази рокличка от трико на цветята. Ама аз да нося, нали? Що пък не? Другата година, ако имаме пари за море, по една тениска и джапанки. Това е! Даже и без бански. Какво не?! Какво не!? Взимайте торби и чанти и да вървим. Булка, ти вземи моята чанта, че е най-лека. Аз взимам тези трите. Да, не са само твои. Има и малко на децата и на мен. И сега като се сетя, че сме на триста и петдесет метра от гарата и ми става лошо. От тук нито такси, нито автобус, нищо няма да ни закара до там. . . Хайде да тръгваме, че изпускаме влака!
       Мими, чадъра! Къде тръгна? Пепи, ако трънеш така, другата година ще си като русалка. Абе, момче, къде ти е втория плавник?  Къде гледаш? Мисли! Майка ви пък къде отиде сега? Квартирата ли оглежда? Нищо не сме забравили. Всичко е тук. Хайде! О, тя се гримира. Ние сме награбили багажи и седим и чакаме, а тя се гримира. Трябва да слезем три етажа без да събудим никой, а тя ми се гримира. Булка, часът е шест. Никой няма да те види! На улицата ще сме само ние и няколко гларуса. Всички нормални хора спят. След трийсет минути тръгваме за София. Кой ще те гледа дали си гримирана!?
          ...Едвам стигнх до перона. Ега ти, как тежат тези куфарища! Ама и толкова викане и дърпане, бутане и ръгане не ми се беше случвало отдавна. Може би само миналата година, като се връщахме от Обзор. . .
            Айде, ето го влака. Това е нашият вагон. Дайте да се преброим за последно и да се качваме. Мими – федарбал, чадър и шапки. Как какви шапки!? Тези в торбата, дето не ги сложихте изобщо. Ок, качвай се! В третото купе сме. Пепи – плавниците и двата ли са тук? Защо чантата на сестра ти е отворена? Да не си изръсил нещо, ей? Дай да вия! Май нищо не липсва. Ама е по-лека май. . . Къде са жълтите обувки на Мими? Да не си ги хвърлил!? Не! Стой, тя ги обу сустринта. Качвай се!
             Жена, ти как си? Чантата ми е тук, нали? Айде горе, че няма време. Отивай да оправиш децата. Третото купе. Аз ще кача тези хиляди чанти и идвам.  Давай, че иаме само пет минути.
                ... Готови сме. Браво. Навреме. Ох, най-после. Я, вижте ги тези как тичат по перона. Борят се с чантите. А мъжа, горкият, носи сто куфара и само вика по децата и жена си. Е, така е, братко, като нямаш организация! При мен грешка няма. Всичко ли сме тук? Опа! Онзи влак тръгва. . .И ние трябва да тръгнем всеки момент. Колко е часа? Шест и трийсет? Интересно, защо нетръгваме!? Чакай да видя нещо. Пазете се от прозореца! Какво пише на табелката на онзи влак, дето тръгва? „Чайка” Експрес, Бургас – София. 06.30ч.!?

Категория: Изкуство
Прочетен: 1426 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 18.08.2012 10:12
18.08.2012 10:07 - Завръщане 1

Завръщане 1

Всичко се случи толкова бързо, че не разбрах бях ли в отпуска или сънувах. Сега се завръщам у дома. Не знам защо, но все пак чувствам и доста голяма доза радост. На хиляди километри от вкъщи, макар и посрещнат по един приказен начин, на мен вече ми се иска да съм се прибрал.

Влакът поддържа ритъма си монотонен. През прозореца гледам препускащи дървета, зелени поляни и пъстри цветя. Повечето пътници спят след тридневен музикален празник. На мен не ми се спи. Завръщам се.

Оставих частици от себе си, но и взех други от хората, които срещнах. Нищо от това, което се случи няма да се повтори отново така. Енергията, настроението, музиката, танците. . . нищо! Остава ми само радостта от видяното щастие и обич в очите на хората. А хората бяха всякакви по възраст, по социално положение, цвят на кожата, дължина и цвят на косата и по всякакви други признаци. Хора,  дошли на едно вълшебно място, за да срещат заедно изгреви, които се сливат със залези и после обратно. Дошли с единствения влак, който стига до гарата на гр. Несокер, в Швеция. При това веднъж годишно. А след три дни си тръгва обратно, отнасяйки обратно тази пъстрота, събрала се от цял свят.

Завръщам се от приказен фестивал, вълшебни нощи, зелени дни и много, много позитивна енергия.

Завръщам се без да знам дали съм станал по-добър. Завръщам се, но знам, че съм станал по-богат. По-богат на впечатления, познанства и красота.

Завръщам се щастлив!

Категория: Изкуство
Прочетен: 1907 Коментари: 0 Гласове: 1
Скъпи приятели,
една прекрасна българска рокбанда се бори за участие в престижно английско шоу. Нужно е просто да натиснем сърчицето до демото на тяхната песен.
ДЮН не е нова банда, но може би не сте се срещали с нея. За това ви предлагам да чуете тяхното демо на следващия адрес: http://tbfmonline.co.uk/tbfmfactor/band-lists/week-8-bands/
Ако ви хареса можете да натиснете сърцето в края на песента.  По този начин ще ги пратим да участват в едно от най-добрите музикални предавания на Албиона.
Хайде да покажем, че сме единни и за хората на изкуството, а?
Благодаря ви!

Категория: Изкуство
Прочетен: 1569 Коментари: 0 Гласове: 1
27.07.2012 10:05 - Въпроси

Въпроси

 

 

Какво е вятъра?

Има ли сърце, душа?...

И весел ли е той или понякога,

дори отронва и сълза?

 

Какво е слънцето?

И как огрява всички?

Защо блести ми винаги в лицето?

Не му ли липсват песните на птички?

 

Дъжда какво е?

Усмихва ли се той

или напротив - само плаче

и  сещал ли е  мраз и зной?

 

Морето, то какво е?

„Земя“ на риби? „Небе“ за раци?

„Поле“ от водорасли и отгоре

препускащи вълни и тайни знаци?

 

Какво е въздуха:

Докосване, предмет, надежда?

Има ли начало и къде е края?

И може ли да сбърчи вежди?

 

Земята, птиците и хората,

а те какво са? От къде са?

Какво е радост и защо умората

не спира детските въпроси?






Не знам дали е от това, че си почивам и не мисля за работа. Не знам дали е от това, че морето просто шепти близо до мен. Не знам дали е от това, че жена ми е с мен и нямаме битовите софийски грижи на главата си ежеминутно. Но знам, че май музата ми се върна. Или поне се събуди. Или поне ми се обажда и ми маха отдалече. . . Всъщност ми е хубаво и спокойно и за това ми идват разни мисли за записване.

Категория: Изкуство
Прочетен: 1526 Коментари: 0 Гласове: 3
24.07.2012 09:56 - Самотни

Самотни

Самотна чайка кацна на брега.

Остави плахи стъпки в пясъка. . .

А после. . .

А после просто отлетя.

 

След нея вятъра, самотен, ниско прелетя.

Открадна пясъчни следи. Огледа се.

А после. . .

А после просто отлетя.

 

Една вълна, самотна, страхливо допълзя.

Последни чайкини следи, отмивайки, открадна.

А после. . .

С морска синева се сля.

 

Седя, не съм самотен, просто ги следя.

И чайката, и вятъра, и пясъка. . .

А после. . .

А после, може би, и аз ще отлетя. . .

 

Категория: Изкуство
Прочетен: 1525 Коментари: 0 Гласове: 1
2 3 4 5  >  >>
Търсене

За този блог
Автор: neoart
Категория: Изкуство
Прочетен: 369802
Постинги: 100
Коментари: 487
Гласове: 314
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930